fbpx Да сложим парадната униформа, дори и без парад | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Да сложим парадната униформа, дори и без парад

Водеща снимка
Да

Да сложим парадната униформа, дори и без парад

За голяма част от нас тази година няма да е много по-добра от миналата и е важно да държим бойните знамена високо вдигнати. Да помним и да взимаме пример от тези, които са стояли до последно в битката при Дойран! 

В някои дни се случва да нямам почти нищо за правене или поне не нещо, което да е кой знае колко смислено и генериращо печалба. Точно в такива дни обличам с костюм, риза и то такава с ръкавели, закопчавам и най-горното копче, завързвам възела на вратовръзката и тръгвам към офиса. Ще попитате защо, след като нямам срещи с клиенти се напъвам, а не сложа старите, протрити и почти пред скъсване дънки Levi’s 501, мекия пуловер и да си бачкам кротко в офиса все едно съм дОма! 

Отговорът ми е прост - следвам принципа от една руска песен, изпълнена от Данил Плужников в предаването "Гласът на Русия", сезон 3, чийто припев съм припознал като нещо свое.

“Если воин бреется, значит он надеется, значит будет жить” – Ако воинът се бръсне, значи той се надява, значи ще живее.

И ако се чудите дали е важна униформата, за да сме стегнати и мотивирани, за да победим - моят отговор е „Да“! Лично за мен самото бръснене не е много характерно, от казармата до сега съм се бръснал на гладко има-няма два-три пъти и то поради медицински причини. Бръсненето за моя дядо бай Нейко и като цяло за поколението на традиционалистите е било символ, че си жив, че си част от обществото и че се държиш. Който не се бръсне, значи е сдал багажа. Така и аз за себе си съм решил, че когато ми е тежко, стягам възела, слагам си часовника, купен през период на възход, който е моят си символ, че съм успял навремето и тръгвам напред. 

Разбира се, не казвам, че трябва да ходите с вратовръзки - та 80% от мъжете не знаят как да ги връзват. Преди ги спасяваха жените им, но сега и те не знаят. Измислете си свой символ на “избърсването”, за да се надяваме, да се борим и да живеем. 

Преди 50-60 колонки писах, че Ковид ми прилича на Първата световна война. Честно казано, не вярвах, че наистина ще продължи, колкото Голямата война, както са ѝ казвали преди Втората (дано нямаме и втори “Ковид” така скоро). Това, което е било характерно за войниците и офицерите от тази война е, че ако спрат да се бръснат и перат, са загубили надежда и боен дух. Аз не искам да ги губя и си нося бизнес униформата с гордост и удоволствие. Повярвайте ми, това е много важно за всеки от нас, независимо какво мислите, важно е как го усещате! 

Някои от вас ще кажат: „Какви са тия тъпотии, Гетов още малко ще ни каже, че трябва да ходим на вечеря в хола с фракове и папионки?!“.

Всеки може да си намери своя начин, за поддържане на форма и мотивация. 

Само ще споделя, че в момента се срещам с два типа бизнеси - едните са по посока на течението, другите са срещу течението. Ако сте от вторите, като мен, намерете начин да се стягате в сутрините, когато не ви се става от кревата. Тогава облечете парадната униформа, сложете всички бойни награди, запашете бойната сабя и НАПРЕД! Друг вариант просто няма, никой няма да ви се моли да станете от кревата.