Тези дни прочетох един пост във Фейсбук, публикуван от мой приятел, който е и консултант от мрежата на АПА: “Обядът е или скъп или много скъп. Обикновено много скъпият обяд се представя за безплатен”- Васил Караиванов, председател на УС на София Тех Парк.
Този пост не ми дава мира тези дни и реших да споделя размислите си.
Колко скъпо плащаме за евтиното и за безплатното, като еманация на евтиното?
Безплатното и евтиното са ни обзели и ни засипват постоянно през интернет, ТВ реклами и как ли не още. Търговските вериги ни обясняват колко ще спестим, ако купим това или онова, днес или до края на промоцията. Но дали безплатното е наистина безплатно или както пише г-н Караиванов всъщност е много по-скъп обяд?
Нека разгледаме един разпространен пример и да тръгнем от него:
Купуваме все по-евтина храна от вериги дискаунтъри, но поради съставките вкарани вътре от производителите, за да се постигнат ТОП ЦЕНИ, пълнеем и натрупваме вещества, които са не чак толкова полезни за нашия организъм и съответно в последствие харчим пари за отслабване по различни начини, за лекарства и т.н. Всъщност евтиното ни излиза по-скъпо, така е в много аспекти на нашия живот.
Евтиното и безплатното го плащаме многократно, може би невинаги с пари, но със здраве, емоции и най-вече с време
Дори безплатните социални мрежи и игри ги заплащаме с време.
Замислете се, ако една игричка е платена дали щяхте да си я свалите и дали щяхте да „убиете” толкова време с нея. Аз например прахосвам доста време с такива безплатни зарибявки. Дори да не плащам през кредитната си карта за ъпгрейди и “диаманти”, аз плащам с времето си, а то е единственият ресурс, който е безвъзвратно загубен във всеки един миг от живота ни.
Философията да използваме възможността за евтиното и безплатното е най-опасната, както в живота, така и в бизнеса. Желанието ни да изпилим цените на доставчиците ни, да си спестим определени разходи, свързани с персонала и други, много често води до снижаване на качеството, или до изчезване на и без това крехката мотивация и креативност на нашите служители.
Възможността да пробваме нещо безплатно или опцията да го върнем или да се откажем от продукта в рамките месец, редовно води до загуба на време, липса на фокус при избора на определени технологии и доставчик. Колко често си казваме: “Какво толкова, нали мога да го върна и да си прибера парите обратно”. И колко често го правим и колко често после се дразним на себе си, за това, че сме купили нещо напълно ненужно, както в личен план, така и в бизнеса.
За мен “безплатното” води до недооценяване в първия момент и в редица случаи на разочарование впоследствие.
Запомнете: “Много скъпия обяд обикновено се представя като безплатен, при това не само от политиците”.
