През последните години, в бизнес речника ни навлезе термина “Корпоративна социална отговорност“ (КСО). Първоначално бе задължителен елемент от стратегиите на големите мултинационални компании, представени у нас. След това техният пример бе продължен от големия български бизнес. Разбира се, подходът бе различен – в някои от случаите личеше отговорното отношение към проблемите и постоянната работа, на други места – това бяха единични активности, а твърде често в инициативите се промъкваше и зле прикривано лицемерие. Но всичко това създаде ореол около КСО, като дейност, която изисква много големи финанси и екипи, за да се случи. И малките компании някак се отдръпнаха, въпреки че не малко собственици имат желанието и възможностите да поемат в тази посока.
И така, какво е КСО?
Съвременните дефиниции на понятието се фокусират все повече върху интегрирането на социалното по отношение на околната среда и поемането на отговорност за собствените действия. Но все още подхода на КСО се разглежда в края на корпоративната верига, отколкото като фактор, който би могъл да промени процесите вътре в компанията. Голяма част от бизнеса в страната е вече наясно, че средата е променена, че очакванията на служители и потребители са много по-различни.
Наблюденията на поведението на любимите ни брандове показва, че те се стремят да бъдат в съответствие с личните ценности на потребителя. Покупките, понастоящем се случват със или без емоционална привързаност. Потреблението е избор, а потребителите на днешния ден имат изобилие от възможности. Брандовете трябва да се открояват и да полагат все по-големи усилия по отношение на връзката си с потребителя или много скоро ще бъдат подменени при поява на по-добра алтернатива. Компаниите не създават брандове, по-скоро хората го правят. Компаниите създават нови услуги, продукти, имена, лога, но потребителите придават на горните структури живот и дълголетие, като ги правят част от своя живот. Същото като усилията между двама души за изграждането на емоционална връзка, която да просъществува. Използването на устойчиви решения в областта на маркетинга от една страна изисква големи организационни промени, но пък има и своите ползи.
Спестяване на разходи – един от най-големите мотиватори за компаниите
Устойчивия маркетинг обикновено предлага лесно реализируеми и евтини действия, както и по-скъпо струващи промени, които имат за цел, постигане на икономии в по-дългосрочен период. Не е реалистично да очакваме от компаниите да направят производството си по- устойчиво изведнъж. Последователния подход е по-практичен, стартирайки с лесни стъпки, които бързо се изплащат, преди да настъпи времето за по-интензивнит и съществени промени. Най-често икономии се постигат чрез използването на енерго, материално и отпадъчни ефективни решения.
По-устойчива репутация – повече действия и по-малко думи. Напр. споделеното от партньор НПО с добро име, често е по-мощно от това, ако информацията идва от самата компания. Ако устойчивия маркетинг се практикува по правилния начин, корпоративния имидж може ще спечели доверието на клиентите.
Разкриване на нови пазари в резултат на действията на устойчивия маркетинг. Устойчивост по отношение на околната среда и обществото, както и други различни въпроси, като напр. производство на продукти по хуманен начин привличат вниманието на клиентите. Често продукта не се купува заради самия него, а заради компанията или имиджа, който носи. Това може да доведе и нови клиенти. Иновацията може да се изяви в продукти или услуги, които да привлекат нови потребители, не познавали продуктите на компанията. С други думи, устойчивостта може да бъде инструмент, чрез който компанията да са различи от своите конкуренти.
Намален риск е друга полза от прилагането на устойчивия маркетинг. Някои от естествените ресурси в бъдеще ще бъдат дефицитна стока, цените им ще скочат, а доставките им ще бъдат несигурни. Това би поставило ограничения пред производствения процес в определен аспект и цените съответно ще поскъпнат. Проактивните компании печелят конкурентно предимство като използват алтернативни енергийни ресурси.
Лидерството може да бъде спечелено и поддържано чрез устойчивия маркетинг. Ако устойчивостта се превърне в част от бизнеса, компанията може да подобри имиджа си и да спечели конкурентно предимство. През последните години регулативните мерки за фирмите по отношение влиянието върху околната среда и обществото нараснаха неимоверно. Целта е да се накарат компаниите да поемат своята отговорност за отпадъците от опаковки и използваните трайни продукти в края на жизнения им цикъл. Другите мерки се насочват към специфични проблеми на околната среда, като напр. заразената почва или налози, които се стремят да намалят емисиите от въглероден двуокис.
Всички по-горе посочени ползи са валидни за абсолютно всички бизнеси. Основия фокус на тяхната стратегия е добре да бъда съобразен с т.н “triple - bottom - line” концепция. Теорията на "triple bottom line" пирамидата се базира на създаване, производство и доставка на устойчиви решения, често пъти на по-висока нетна стойност, докато продължава процеса на задоволяваме клиентите и другите заинтересовани страни. Устойчивостта разпознава взаимодействието между околна среда, общество, икономика и благосъстояние, които всички бизнес структури трябва да приемат и развият на локално, регионално, национално и международно равнище.
За контакти fit2com@abv.bg
