Условията на труд се промениха драстично в последните пет години, вследствие на въвеждането на все повече възможности за работа от разстояние, използването на нови начини за отчитане и контрол на трудовата дейност и нагласите и изискванията на служителите. Голяма част от работодателите вече предоставят възможност за хибриден модел на работа, както и все повече има и такива, които наемат служители на позиции за изцяло дистанционна работа. Всичко това налага актуализиране на нормативната уредба, тъй като последните промени в Кодекса на труда, с които се регулират на тези отношения са от преди повече от 10 години.
Министерство на труда и социалната политика изготви и обяви за общественото обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Срокът за подложения на съществено обсъждане сред организациите на работодатели и синдикалните организации законопроект изтече на 11.09.2023 г. Предстоят следващите стъпки по финализиране на законопроекта и внасянето му в Народното събрание.
Какви са основните изменения в Законопроекта?
Чрез предложението за изменение и допълнение на Кодекса на труда се цели обновяване законодателни норми, които да уреждат работата от разстояние, начина на определяне на работното време, солидарна отговорност за възнагражденията на подизпълнители и правото на служителите да не бъдат на разположение чрез електронна комуникация в извънработно време.
Основната част от предложените текстове създават дългоочакваната осъвременена регулация на работата от разстояние. В индивидуалния трудов договор следва да бъдат определени:
- мястото на работата от разстояние, когато е различно от седалището на работодателя;
- периодите на работа от разстояние и на работа в помещение на работодателя, при уговорен смесен режим на работа и др. подобни изисквания.
Нови изисквания към работодателите
С допълненията в Кодекс на труда се създава регулационен ред при въвеждането от работодателите на информационни системи за възлагането и отчитането на работата от разстояние. Работодателят трябва да осигурява на работника или служителя:
- писмена информация за вида и обема на свързаните с работата данни, които се събират, обработват и съхраняват в нея и начина на вземане на решенията от тези системи.
- при писмено искане от работника или служителя работодателят или определено от него длъжностно лице следва да провери взетото решение на системата за алгоритмично управление и да уведоми работника или служителя за окончателното решение и
да предоставя достъп до данните в системата за отработеното от него работно време.
Втората значима промяна за бизнеса е изричното определяне на лицата, които са отговорни за изплащане на трудовото възнаграждение и регламентирането на солидарна отговорност към работниците и служителите между изпълнителя и подизпълнителя. За да възникне това общо задължение работодателят трябва да е пряк подизпълнител по договор за предоставяне на услуги.
Промяната е свързана с изискванията на Директива 2014/67/ЕС относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и създава условия за недискриминационни мерки при регламентиране на отговорност за изплащане на трудовото възнаграждение на работниците и служителите при веригите от подизпълнители. Отговорността за изплащането на дължимите възнаграждения на работника или служителя на подизпълнителя се ограничава до стойността на размера им в съответствие с уговореното в договорните отношения между основния изпълнител и работодателя-подизпълнителя
Промени свързани със задължения и права на работниците при работа от разстояние
Същевременно се създават и нови задължения за работниците или служителите, които извършват работа от разстояние, като те следва:
- да осигурят работно място в помещението, в което да е с достатъчна площ и с условия, позволяващи на им да извършват работата от разстояние без риск за здравето и безопасността и да предоставят на работодателя писмена информация за характеристиките на работно място за извършване на работа от разстояние;
- незабавно да уведоми работодателя, непосредствения ръководител или друго упълномощено лице за всяка злополука на работното място по предварително уговорен ред и начин.
За да бъде гарантиран баланса между работното време и личния живот на работниците или служителите, които извършват работа от разстояние, се предоставя право да не осъществява електронна комуникация с работодателя по време на междудневната и седмична почивка, освен когато в индивидуалния и/или в колективния трудов договор са уговорени условия, при които е допустимо да бъде извършвана такава.
Правото на „изключване“ от работен режим е мярка за равнопоставеност между „дистанционните“ работници и останалите служители, за да се осигури ясна времева граница и да се минимизират рисковете от нарушаването на общите разпоредби за време на почивка при отчитане на специфичните работни условия на тези служители.
С предложените промени се осигурява съответствие със съвременните тенденции и европейските стандарти в трудовото законодателство, но първоначалният анализ и становищата към законопроекта предполагат да бъдат прецизирани и разширени предложените разпоредби. Последващите заключения от общественото обсъждане водят до извода за необходимост от по-детайлно отчитане на влиянието на промените върху заинтересованите страни и предоставените от тях предложения за промени в законопроекта, както и очаквано преработване на текстовете, съобразно евентуални предизвикателства пред тълкуването и прилагането на проектните разпоредби.
При подготовката на всеки индивидуален трудов договор с работник или служител, който извършва работа от разстояние, следва в детайли да се изследват всички аспекти на дейността му и приложимите нормативни изисквания. Предвидените в анализирания законопроект изменения предоставят единствено базисна основа за регламентация на работата от разстояние.
