В един интересен, емоционален и наситен разговор с мой приятел и колега, се промъкна репликата „Вече работя за себе си“, казана от наш общ познат. Тази реплика винаги ме е срязвала като нов лист хартия палец - неприятно и рязко.
Навремето, когато напусках сладоледите „Джимис“, много мои бизнес партньори, ме питаха: „Ама как така напускаш, ти нямаш ли дялове, за колко си продаде дяловете и т.н.?“.
Нямах дялове в компанията и никога не съм имал. Това винаги предизвикваше удивление и казваха: „Ама ти там работиш все едно работиш за себе си!“.
Какво реално означава да работиш за себе си или за някой друг?
Каква е разликата и има ли такава?
Всъщност, ако има такава разлика за вас, не се занимавайте с глупости, ами си намерете друго място да влагате енергията си, независимо дали ще бъдете „чорбаджията“ или в компания на друг, място, където няма да има разлика дали работите в своя компания или като служител. За мен никога не е имало значение дали компанията е моя или съм служител. Отношението ми винаги е било еднакво, даже когато работя за някой друг съм по-съвестен и си поставям по-високи изисквания към себе си, отколкото когато съм в своя бизнес, където от време на време се „мърдосвам“.
За мен правилната позиция е - аз работя за клиентите си, не за себе си или за някой друг. Ако имаш тази нагласа нямаш казус със собствеността.
Много често, когато споделя с това мое вярване, ответната реакция е: „ Ние не работим за клиентите, а за печалбата на компанията“. Безспорно печалбата е важна, но ако си прозорлив, когато работиш за клиента, ти виждаш шансовете да свършиш повече, с по-голяма добавена стойност за него и съответно да изкараш повече пари и по-голяма печалба. Това става, когато си, както му викат „хамерканците“ smart.
Познавам много собственици на компании, които всъщност не са ориентирани към клиентите, а към производството си и съответно не им се получават нещата. Те се сърдят на клиентите си, когато не купуват от тях прекрасните им продукти, а не се питат кой за кого работи - те за клиентите си или те за производството си?
Да работиш за клиента, не означава да си например търговец, който да иска или направо да дава (ако има такива правомощия)ниски цени за клиента и не да си профсъюзен деятел, ако си мениджър производство или Човешки мениджър (има разлика от Човешки мениджър и Мениджър Човешки ресурси, но това в друга колонка).
Когато работиш за клиентите печалбата се изкарва най-лесно, т.к. клиентът не се “тъни” (не се пазари до дупка, че и зад дупката), както биха казали в някои краища на България. Ако сте фиксирани върху работата за себе си, пък работите за някой друг, то това е най-гадният вариант. Вечно сте недоволен колко изкарвате, енергията ви се раздвоява и не стига за нищо. Винаги съм се стремял да работя за клиента, а изкарването идва от само себе си, защото хората плащат с кеф, когато виждат, че си с тях не заради печалбата, а заради това, да им свършиш работа.
Гордостта на някой да “работи за себе си” е по-голяма, отколкото всичко останало и това води до много последствия. Няма нищо лошо да работиш за някой друг и пак да работиш „като за себе си“ - това предизвиква само уважение от страна на всички. Много често тези, които работят за себе си, не ги интересува какво искат клиентите, а какво на тях им е удобно и така си затриват бизнеса или не изкарват толкова, колкото биха могли.
В центъра на София, около Народния театър, в момента няма къде да си купиш баничка преди 9-9:15 ч. Нали се сещате, че всички служители от министерствата наоколо, които са поне три, отиват на работа преди 9 ч. В магазинчето за кафе, в което попитах защо нямат банички преди 9 ч., отговорът на собственичката беше – „Е, и ние сме хора, в 7 ли да идваме, защото на някой му се яде баничка в 8. И без това отваряме рано, в 8:30, баничките си се продават и така след 9:30“.
Общо взето посланието беше “Абе гле’й си работата, както искаме така ще си работим, аз съм си чорбаджия и работя за себе си, аз си преценявам как и колко’!”.
Често използвам репликата на вече покойния журналист Петко Бочаров - „Да, ама не!“ и тук тя е много на мястото си. Не работиш за себе си, а за клиентите си и ако те искат банички в 8, ти идваш в 7 да ги печеш, ако искат банички в 7, ти идваш в 6 и ги печеш - това е моето правило.
Затова и в неделя и на празник, ако трябва съм в офиса, защото клиентите имат нужда от мен и моята работа, и няма значение какъв ден е, а какво имам да свърша за тях!
