Между 8 и 22 юли 2025 г. агенция „Алфа Рисърч“ проведе третото си изследване в рамките на мониторинга на обществените нагласи за присъединяването на България към еврозоната. Проучването е възложено от Министерството на финансите и обхваща 1200 пълнолетни граждани, интервюирани по домовете им, както и 500 представители на бизнеса на управленско ниво.
Стабилна подкрепа, умерен оптимизъм
Резултатите показват лек ръст на подкрепата сред гражданите – 49,2% одобряват въвеждането на еврото срещу 45,8%, които са против. Бизнесът запазва високи положителни нагласи – 69% „за“ срещу 30% „против“. За 43% от анкетираните граждани и 62% от предприемачите приемането на еврото от 1 януари 2026 г. би било успех за България и неин логичен евроинтеграционен напредък.
Притеснения: краткосрочни ефекти и поскъпване
Гражданите остават по-предпазливи по отношение на първите месеци след въвеждането на еврото. 47% очакват негативни краткосрочни последици, срещу 39%, които прогнозират положителни. Най-силното опасение – спекула и изкуствено повишаване на цените – споделят вече 71% от хората, което значително надвишава дела на противниците на еврото.
Какво се оценява като плюс
Сред основните очаквани ползи доминират прагматичните аргументи:
- улеснено пътуване и разплащане в чужбина (59%)
- по-лесна търговия в ЕС
- по-висока финансова стабилност
- затвърждаване на европейската принадлежност
Поддръжниците на еврото по-често са хора с висше образование, заети в модерни индустрии и жители на големите градове.
Подготовката: от двойно обозначаване до обмен на валута
Двойното обозначаване на цените вече е масово въведено – 90% от хората са го срещали в хранителните магазини. Една трета твърди, че това ги улеснява, но близо толкова признават, че ги обърква, особено заради по-ниската цена, изписана в евро.
И гражданите, и бизнесът предпочитат да обменят левовете си в банкови клонове – съответно 71% и 76%. Обменните бюра губят популярност (5% през юли спрямо 12% през май).
Бизнесът: плащания и очаквани разходи
Разходи за труд: 27% от фирмите планират увеличение на заплатите – 7% още в следващите два месеца, а 20% веднага след въвеждането на еврото.
Начини на плащане: към служители – 68,5% по банков път, 31,5% в брой; към доставчици – 77% по банков път, 23% в брой.
Институционално доверие
БНБ се ползва с най-високо доверие (91% от бизнеса вярва, че ще се справи), следвана от търговските банки (88%). Министерството на финансите (70%) и НАП (66%) също получават положителни оценки. По-слабо е доверието към общините, а КЗК и КЗП са с преобладаващо негативни оценки.
Информираност и пропуски
Делът на информираните граждани за еврото е нараснал от 39% през май на 50,5% през юли. Най-добре е усвоена информацията за датата на въвеждане (91% знаят, че е 1 януари 2026 г.) r фиксирания курс (67% знаят, че е 1.95583)
Най-голям дефицит на познания се наблюдава по темата за периода на двойно обръщение – едва 19% знаят, че той ще е един месец.
Подкрепата за еврото се стабилизира, но растящите страхове от поскъпване и непълната информираност по ключови практически въпроси могат да окажат сериозно влияние в преходния период. Успехът на първите шест месеца след 1 януари 2026 г. ще е решаващ за трайните нагласи към новата валута.
