служители

Правителството прие промени в Постановление № 151 на Министерския съвет от 2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на средства на работодатели за запазване на заетостта на работници и служители в сектори и икономически дейности засегнати от разпространението от COVID-19.

Икономическото възстановяване от кризата с COVID-19 се очаква да бъде дълго и неравномерно и ще ускори много текущи трансформации.

Вчера, докато пиех първото си кафе, гледах по телевизията господата Васил Велев - председател на АИКБ и Димитър Манолов - председател на КТ “Подкрепа”. Естествено водещата завъртя разговора около заплатите.

426 работодатели от България отговориха на въпроса: „Как очаквате да се промени общата заетост във вашата компания през трите месеца до края на декември 2020 г. в сравнение с настоящото тримесечие?” и отчетоха прогноза от +1%, след като сезонните колебания бъдат изключени от данните.

През дългогодишния си опит като консултант, съм се убедил, че има два типа хора – едните са двигатели, другите зъбни колела.

Компаниите в Европа имат много различни нагласи и подходи към работния процес – от четиридневна работна седмица до забранени часове за изпращане на работни имейли. Какво можем да научим от другите, за да подобрим процесите и да увеличим продуктивността?

Ефективността на компаниите е в пряка зависимост от продуктивността на всеки от служителите им. Затова мениджърите непрекъснато се стремят да оптимизират работните процеси и да постигат максимални резултати.

Днес ще продължим темата за мениджърите и служителите “профсъюзни лидери”, които се опитват да бъдат трибуни на колектива и да изразяват общо мнение, процес, който по време на криза се забелязва в доста компании.

Изминалата седмица беше изключително интензивна по отношение на срещи както със собственици на компании, така и със среден мениджмънт.

Българските работодатели предвиждат слаб пазар на труда в периода юли-септември според публикуваното днес Обзорно изследване на ManpowerGroup за заетостта.