Служителската ангажираност – тя е нещо важно и… леко променливо като политическата обстановка в България. И както се казва, вече не е това, което беше.
Преди повече от 10 години веднъж годишно ние HR-ите измервахме удовлетвореност с дълъг въпросник – на хартия дори. А сега мерим ангажираност, често дори ежедневно с бърз въпрос в общия чат на екипа.
Честно казано, и браковете променят облика си от век на век. Ако през 14 век бяха уредени, не младоженците, а родителите избираха, дори роднини по права линия се взимаха, за да се опази родът, то през 24 век вероятно ще живеем на семейни начала с робот по идеален наш образ и подобие за половинка.
Удовлетвореността някога отчиташе дали хората са доволни от работата си. Тя беше по-скоро свързана с личните нужди и очаквания на служителите. Като да ви дават захарна близалка – цветна, сладка и мигновено ви носи радост.
Плюсове: Създава моментално усещане за комфорт и задоволство – напр. добра заплата, красив офис или безплатно кафе и плодове в кухнята.
Минуси: Щом близалката свърши, остава само пръчицата. Удовлетвореността е временно усещане и не вдъхновява служителя да даде нещо повече от себе си.
Професионалистите по управление на хора за щастие осъзнаха, че служител, който е доволен от близалката, може да е удовлетворен, но това не означава, че ще се ангажира с нови проекти или ще търси начини да допринася допълнително. И се насочиха да мерят „engagement“.
Ангажираността измерва степента, до която хората са емоционално и интелектуално обвързани с работата си и мисията на организацията. Сега си я представете като домат – не толкова лъскав и сладък, но с дълбока стойност. Тя изисква грижа, време и усилия, за да се отгледа, но след това ви носи не само удоволствие, а и здраве и устойчивост.
Плюсове: Ангажираността включва смисъл, цел и връзка с екипа.
Минуси: Не можете да я „отгледате“ мигновено – тя изисква усилия, разбиране и истински взаимоотношения. Трябва да я пазите от лоши метеорологични условия (като икономическата среда с страната), да сте умерени в торенето и пестицидите (под формата на допълнителни придобивки) и да изолирате вредителите (в лицето на конкурентите ви).
Ще си позволя да ползвам още една метафора, за да илюстрирам разликата. Представете си удовлетвореността като "да ви е удобно на дивана" – това е чувство на комфорт. Ангажираността обаче е "да се вдигнете от дивана и да се заемете с промяна в света."
В ерата на AI, когато всичко е на клик разстояние и работим от всяко място на света, служителската ангажираност също промени своята дефиниция. В миналото тя беше като традиционното излизане с приятели в петък вечер: всички бяха там, физически на едно място. Днес тя е като групов чат в WhatsApp. Всички са там, но по всяко време някой може да излезе, а разговорът тече и без него. Въпросът вече не е дали си на линия, а дали се включваш активно, дали допринасяш за разговора.
Не случайно „engagement“ от английски език означава годеж. Да помислим - кога една жена казва „ДА“, съгласна съм да ти събирам чорапите от земята и да ти готвя мусака до гроб? А какво кара един мъж да поиска нейното ДА, въпреки, че знае как след това до живот ще гледа мач, обсъждайки зодиите на играчите на терена в най-напрегнатия момент на играта?
Ако искаме служителите да кажат „Да, ще остана с теб!“ — не бива да забравяме да влагаме регулярни усилия и внимание. Ангажираността не е еднократен акт, а обещание, което се подновява с действия ежедневно.
Подпомагането на екипната ангажираност днес е като да поддържаш добра физическа форма – много са започнали с голям ентусиазъм, но истината е, че не всеки успява да запазят дисциплина. Виждам ролята на HR-а в помощ на хората да открият „упражненията“, които награждават усилията им. Защото отдавна заплатата и допълнителните придобивки не са достатъчни. Трябват нови „протеинови добавки“: гъвкаво работно време, възможности за развитие и дори работа от интересни места като плажа, например.
Но и „бенефитите“ промениха своя облик. Сякаш вече са стоки от рафта в супермаркета. А някога бяха като препоръките за ресторант – всички четяхме едно и също. Днес взимаме каквото ни е по вкуса. Едни търсят подкрепа за ментално здраве, други искат неограничени дни за платен отпуск или детегледачка под наем. Имаме персонален списък за ‘пазаруване’ на бустър за ангажираност. При това от различно поколение.
Като казах поколение - нека се върнем на паралела с годежа. Представете си, че генерациите служители са като своеобразна група гости на сватбата — с различни очаквания, интереси и начини да изразява любовта си към работата. Понякога младото поколение иска нещо ново, нестандартно — може би холографски покани, AI-съветници, които се грижат за всичко, или пък възможност да присъстват на сватбата от дистанция. От друга страна, по-старите поколения предпочитат класическото „лице в лице“ предложение, поднесено с емоция и директна връзка.
И тук идва ролята на AI — като сватбен планер, който може да разпознае нуждите и предпочитанията на поканените и да персонализира преживяването. Възможността AI да се адаптира към различните поколения в екипа прави работата по ангажираността им много по-индивидуализирана.
Затова AI не е просто „гост“, той е активен участник, който подкрепя служителите, като им предоставя правилната информация и възможности, в точното време и по точния начин. Както в брака, така и в работата — ако не успееш да се адаптираш към различията и не работиш съвместно с останалите, няма как да имаш дълготраен ангажимент.
Така че, ако нещо е ясно днес, то е, че ангажираността изисква не просто да сте в офиса или да изпълнявате задачите си, а да "кажете Да" на колегите и визията на компанията – и да бъдете до тях "в здраве и болест, в успехи и провали." Нашата HR задача е да създадем среда, която дава на хората свободата и ресурсите да участват активно. Нека не забравяме, че сме тук не просто да ръководим, а да вдъхновяваме служителите да избират „активния“ режим, да бъдат „главни герои“ в историята на организацията.
Пред мен, обаче, остава въпросът - трябва ли да сме толкова гъвкави и да отговаряме на всяко индивидуално очакване - ако работим в международна структура, или група от бизнеси - производство, търговия, администрация?
Съвремието ни изисква гъвкавост. Представете си го като сватба с посетители от различни краища на света. Всеки има различни представи какво прави събитието специално. Как тогава да им угодим? Отговорът е, че трябва да има баланс.
По същия начин, когато работим в международен и многосекторен бизнес, не можем да разчитаме да отговорим на всяко индивидуално изискване. Въпреки че е важно да слушаме и да проявяваме разбиране към нуждите на служителите, това не означава, че трябва да правим компромиси с основните принципи и култура на бранда. Може би трябва да адаптираме комуникацията, да изберем подходи, които да работят за отделните региони или бизнес функции, но същевременно да запазим стабилни устои и стойности, които ни обединяват.
Технологиите могат да помогнат, но ние не сме роботи, които следват алгоритми. Те ни дават инструменти да разберем потребностите на екипа, но накрая всичко се свежда до това как ще съчетаем индивидуалността с общия интерес на отдела или дружеството.
Така че да, гъвкавостта е важна, но тя трябва да бъде обоснована и да е в синхрон с голямата картина, вместо да се опитваме да отговорим на всяко персонално желание. Това е като да балансираш между гостите на сватбата — може да предложиш варианти, но основното е да създадеш такова преживяване, което обединява и вдъхновява всички.
Но има ли следваща стъпка – какво ще мерим в бъдеще?
Вероятно ще изчисляваме представянето на „дигиталните ни двойници“ и ще задаваме въпроси като: Ако вашият дигитален аватар ви замества в работата, какво би постигнал? Или ще търсим „баланс между биология и технологии“ и ще питаме: Смятате ли, че AI достатъчно добре допълва вашите човешки способности?
Ако удовлетвореността е "дали си доволен от мястото си в ресторанта," а ангажираността е "дали си готов да сготвиш ястието заедно с колегите," то бъдещето ще пита:
"Дали този ресторант те вдъхновява да изобретиш нов сорт домат и да се върнеш отново – не само като клиент, но и като създател на нещо непознато и значимо?"
За финал ще си позволя да перифразирам Джон Фишър: "Успехът на ангажираността не се състои в това да откриеш "правилния екип и компания", а в способността на двете страни да приемат реалния образ на другия."
Оставям ви с тези размисли. Благодаря ви най-ангажирано и ви пожелавам да не сте неглиже, а да бъдете ангаже
