Теодор Маринов Изпълнителен директор „Легаси и дъщерни дружества“ и лидер на програмата „Устойчиви финанси“ в Обединена българска банка. Той е в управлението на финансовата институция от юни 2010 г., когато е избран за член на Съвета на директорите, а в следващите години заема различни мениджърски позиции в банката. В луксозното ни издание Алманах 2022 с него разговаряме за "зеления преход", мястото на финансовите интитуции в него, работата с клиентите, постигнатото досега от ОББ в тази посока. Публикуваме част от интервюто с него, а цялото може да открието в изданието, което се разпространява в обектите за печатни изделия.
Г-н Маринов, живеем в изключително динамично време. Кои са онези политики, които всеки един бизнес трябва да следва, за да бъде устойчив?
- Намираме се във фаза на обществено развитие, при която динамиката на промените в нагласите води до непрекъсната еволюция в обхвата на устойчивите политики - това, което преди време можеше да се оцени като добре развита рамка по устойчивост, днес може да се окаже недостатъчно и повърхностно, особено що се отнася до практическите действия и планове. С оглед запазване на своевременността и ефективността на тези политики е важно всеки бизнес да изгради своя ориентир и корпоративна култура, които да му помогнат да навигира при промяна на непрекъснато изменящата се бизнес и социална среда.
Освен съобразяване с текущите рамки и изисквания, е важно да бъдат идентифицирани тенденциите в очакванията на обществото, да се предвиждат голяма част от измененията, преди те да се реализират, а не след като те вече са факт. Тук говорим за отговорност към потребителите, служителите, обществото и околната среда не само според дневния ред в момента, а гледайки поне с 3 до 5 години напред.
Трябва да можем да идентифицираме проблемните въпроси сега, за да бъдем наясно какви ще са обществените тенденции и промени в последващите периоди. Законодателството и регулациите винаги идват с известно закъснение, но предизвикателствата, които те ще се опитват да разрешат, могат да бъдат идентифицирани навреме. В този процес е изключително важна ролята на по-големите бизнеси и финансовият сектор, тъй като те в по-голяма степен разполагат с ресурсите и капацитета да предвидят промените, като важно е в процеса те да ангажират всички заинтересовани страни и партньори.
Големите бизнеси и финансовият сектор могат да предвидят промените в зеления преход и да ангажират всички заинтересовани страни и партньори в него
Смятате ли, че превръщането на Европа в първия климатично неутрален континент до 2050 г. в съответствие с целите на Парижкото споразумение наистина е постижимо в този срок?
- Да, смятам, че това е амбициозна, но все още реализуема цел. Все пак трябва да отчетем две условности. Първата е, че част от технологиите, необходими, за да се постигне тази неутралност, все още не съществуват или поне не са узрели до степен, в която да са икономически приемливи. Част от действията, свързани с борбата към климатичните промени, целят да увеличат научния напредък във връзка с производството на възобновяема енергия и намаление на енергийната консумация, друга част от тях водят до оскъпяване на самата енергия и текущите вредни за околната среда технологии, така че да проправят път за новите, които да бъдат по-конкурентноспособни.
Тук стигаме до втората условност - постигането на целта само за Европа ще бъде трудно, ако останалата част от света не изпълни своята част от ангажиментите. Ако Европа плаща скъпа енергия и прилага строги екологични норми, които са несъразмерни с тези в останалия свят, то тя може да загуби своята конкурентоспособност и да не бъде в състояние да финансира необходимите промени. Нещо повече - дори и да постигне заложените цели, тя не би могла да компенсира в достатъчна степен неизпълнението на целите в глобален мащаб. За съжаление игралното поле тук е целият свят, а не само европейският континент.
Как “зелената сделка” засяга банковия сектор и респективно ОББ? Какви са вашите стъпки в тази посока? Споделете конкретни примери...
- Очакванията към банковия сектор са той да играе ключова роля при приложението на зелените политики чрез своята роля в инвестиционния процес. Преобладаващата част от бизнес инвестициите в Европа се финансират чрез банково кредитиране, а не чрез инструменти, свързани с капиталовите пазари. При домакинствата това пък е основният източник на финансиране, така че банките чрез своята роля на финансов посредник са призвани да бъдат основна част от механизма на стимулиране на промяната. Нашата роля е от една страна да подкрепим клиентите при техния преход, а от друга - да им помогнем да осъзнаят предстоящите промени, за да могат да се адаптират към тях.
Разработихме специфични продукти при преференциални условия, които да позволят на клиентите ни изгодно да финансират необходимите инвестиции
За целта разработихме специфични продукти при преференциални условия, които да позволят на клиентите ни изгодно да финансират необходимите инвестиции - кредит за финансиране на фотоволтаични панели от бизнеса, ипотечен кредит за покупка на енергийно ефективно жилище, лизингов продуктов за електрически автомобили. При интерес на клиентите инвестиционният кредит за финансиране на панели е комбиниран с консултантска услуга, която постепенно ще се разшири не само по отношение на този вид инвестиции, но ще обхване цялостния процес на декарбонизация на бизнесите и подобряване техните компетентности в сферата на ESG.
В момента сме в процес на финална разработка и на допълнителни услуги, с които да дадем възможност на нашите клиенти от различни сектори и сегменти да оценят собственото си въздействие върху околната среда.
От гледна точка на ефекта върху банковия сектор, освен възможностите да участваме в процеса на преход към икономика с ниски емисии на парникови газове, ние ще срещнем и значителни рискове, свързани с прехода - на практика това са рисковете, с които нашите клиенти ще се сблъскват. Примери за такива рискове са физическите - свързани с климатичните промени - наводнения, екстремни климатични събития и влиянието на подобни промени върху бизнеса, доходите и цените на имотите, които обезпечават банковите кредити.
Друг пример за подобен риск е свързан с вторичните ефекти на действията, насочени срещу климатичните промени върху енергийно неефективните активи - сгради и апартаменти при бизнес клиентите и жилища при домакинствата, и потенциалната липса на търсене за тях.
Как ОББ е намалила въглеродния си отпечатък в последните години?
- Управлението на въглеродния отпечатък при нас е организирано на ниво КВС Груп в България (ОББ и дъщерни дружества, ДЗИ, ОББ Пенсионно застраховане и ОББ Интерлийз). През 2021 г. (период на измерване 1.10.2020-30.09.2021 г.) въглеродният отпечатък на групата на KBC в България беше 5092 t CO2 еквивалент, което представлява 24% намаление спрямо същия период на 2020 г., като сме достигнали вече намаление от 70% спрямо 2015 г. при съпоставима база и отчитайки придобиванията. Това е резултат, който постигнахме с увеличена ефективност на консумацията на енергия и преход към възобновяеми източници, при това, без да извършваме компенсиране на емисиите.
Това е изключително добро развитие, имайки предвид, че стратегията ни предвиждаше намаление от 75% спрямо 2015 г. едва през 2025 г.
Как служителите на банката приемат тези действия, успявате ли лично да ги ангажирате и как?
- Щастливи сме, че постепенно изградихме култура и нагласи, при които инициативите идват вече от колеги на най-различни нива в йерархичната структура на банката. В момента работим по голям брой предложени от тях инициативи, свързани с подмяна на автопарка, изграждане на нови собствени соларни мощности, намаляване на хартиените документи и операции, увеличаване на дела на рециклираните отпадъци и намаляване на консумацията на питейна вода.
Постигаме по-висока ангажираност чрез комбинация от личен пример и включване в дейности, събития и обучения, които позволяват на всички да осъзнаят потенциала на позитивните действия и дейности, които те могат да предприемат. Разбира се това е постепенен процес, в който от съществена важност са и обществените нагласи - ние не живеем на изолиран остров и мнението на колегите ни се влияе от медийните и обществени дискусии по темата, които като цяло говорят за по-нисък приоритет на темата в България в сравнение с повечето страни от ЕС.
На този фон вътрешното изследване на ангажираността на служителите по темата в края на 2021 г. показа висок интерес и степен на познаване на въпросите, свързани с устойчивото развитие и ролята им за реализация на стратегията ни.
Теодор Маринов е в управлението на Обединена българска банка от юни 2010 г., когато е избран за член на Съвета на директорите, като от септември същата година заема позицията генерален директор Корпоративно банкиране на банката. След придобиването на Обединена българска банка от белгийската финансова група KBC Груп през юни 2017 г., Теодор Маринов става член на кънтри тийма на КВС Груп за България, член на УС и изпълнителен директор Легаси на ОББ.
В периода 2001-2010 г. заема поста на Главен изпълнителен директор на Интерлийз АД, а от 2006 г. участва и в управителните органи на лизинговите дружества на групата на Националната банка на Гърция в Румъния и Сърбия.
Започва професионалното си развитие през 1994 г. като финансов аналитик на Софийската фондова борса. През 1995-1997 г. работи последователно като мениджър връзки с клиенти и ръководител кредитни анализи в Българска инвестиционна банка. От 1997 г. до 2000 г. заема позицията на инвестиционен мениджър в Балканската регионална дивизия на Националната банка на Гърция.
Има магистърски степени по „Бизнес администрация“ от London Business School и „Системи и управление“ от Технически университет, София. Теодор Маринов е носител на професионалната квалификация CFA (сертифициран финансов аналитик) от 2001 г.