През 2025 г. България отбеляза рекордни продажби на нови леки автомобили – 49 389 броя, най-високите за последните 35 години. Това е с около 6 432 автомобила повече спрямо 2024 година. Какви фактори движат този растеж и какви са перспективите за лекотоварния и тежкотоварния сектор? В ексклузивно интервю за списанието ни, Александър Костадинов, председател на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители (ААП) коментира тенденциите на пазара, стареенето на автомобилния парк и необходимостта от държавна стратегия за устойчиво развитие на мобилността.
Г-н Костадинов, 2025 г. е рекордна за продажбите на нови леки автомобили в съвременната история на България. Какво стои зад този резултат и изненада ли е мащабът на ръста? Каква е разликата спрямо рекордната 2008 г.?
В последните години пазарът на нови леки автомобили се развива позитивно и нашите очаквания бяха, че през 2025 година вероятно ще надскочим нивата от 2008 г. Ръстът от 13% беше приятна изненада за всички вносители. Разликите са сериозни, ако гледаме кои са били най-големите сегменти тогава и сега, структурата на пазара и, разбира се, предлаганите модели.
Най-търсените автомобили тогава са били градските и компактните модели. През 2025 година най-големите сегменти са тези на кросоувърите. Тогава на практика не съществуваше пазар за плъг-ин и електрически автомобили, а днес тези коли заемат около 7% от пазара.
Виждате ли промяна в нагласите на българските потребители - по-осъзнат избор към сигурност, технологии и устойчивост?
Убеден съм, че все повече потребители разбират, че от една страна средносрочно е по-евтино да си купят нов автомобил, при който разходите за поддръжка са единствено за регулярно обслужване, който е с дълга гаранция и компетентни сервизи в цялата страна. От друга - той е в пъти по-безопасен и сигурен, по-свързан и с много по-нисък разход на гориво и минимални нива на отработени газове. А с лизинговите схеми, предлагани на пазара, отпада и последното притеснение трябва ли клиентите да платят цялата стойност накуп. На практика всички доводи - емоционални и рационални - сочат като най-доброто решение покупката на нов автомобил.
Докато леките автомобили бележат ръст, пазарът на лекотоварни превозни средства спада. Как си обяснявате този контраст?
Ако правим паралел с 2008 година, трябва да имаме предвид, че тогава имаше немалко леки коли, хомологирани N1 (лекотоварни), както и голям брой потребители, които купуваха т.нар. „баничарки“ и ги ползваха като семейни автомобили.
През 2025 година част от покупките на държавни структури не се отчитат от МВР, така че пазарът на лекотоварни автомобили е приблизително същият като през 2024 г., без да бележи ръст. Мога само да се надявам, че компаниите не намаляват инвестициите си, включително в бизнес автомобили, и през 2026 г. ще следим внимателно случващото се.
В това време продажбите на тежкотоварни камиони отново растат. Това знак ли е за възстановяване на логистиката и икономическата активност?
Ръстът при тежкотоварните камиони също е от порядъка на 13%, което е позитивна тенденция за българската икономика. От една страна той е логичен предвид слабата 2024 г., от друга е показателен, че компаниите обновяват парка си и инвестират в по-модерни и ефективни камиони.
България има един от най-старите автомобилни паркове в Европа. Кои са основните причини за това забавено подновяване?
В България на практика съзнателно се стимулира покупката на стари, амортизирани и силно замърсяващи автомобили. В нашата страна освен че няма никакви ограничения за подобни коли, покупката им се възнаграждава по няколко линии. Ако сте частно лице, не плащате ДДС за такъв автомобил, плащате по-нисък данък, а за компромисите при годишните технически прегледи всички сме чували и ги виждаме по пътищата. Резултатите от подобна странна политика са част от ежедневието на нас и нашите деца. Въздухът в българските градове е един от най-мръсните в Европа и транспортът е отговорен за около 40% от това замърсяване.
Годишно в България преждевременно умират между 12 000 и 15 000 души от болести, свързани със замърсяването на въздуха. Всяка година изчезва един малък български град. България е в челото и по отношение на смъртните случаи при ПТП, като една от причините са амортизираните автомобили. Ако погледнете съседни страни с по-нисък стандарт - Сърбия, Северна Македония и Албания ще откриете, че общественият интерес там е защитен по-добре и по отношение на мобилността.
Какво очаквате от държавата - как трябва да изглежда една реална стратегия за трансформация на мобилността?
Държавата, в лицето на Министерския съвет и Парламента, трябва да намери балансиран подход, с който да адресира горните ужасяващи факти. Това означава от една страна стимулиране на новите устойчиви автомобили - например чрез програма за връщане на стар замърсяващ автомобил и субсидия при покупка на нов електрифициран. Въвеждане на реално работещи нискоемисионни зони в градовете, промяна на данъчната система, при която ако карате по-чист автомобил, плащате по-малко. От друга - постепенно ограничаване на вноса на стари амортизирани автомобили, например с Евро 1, 2, 3 и 4.
Почти всички европейски страни имат подобни стратегии, с изключение на България, и резултатите са видими - огромна маса от стари, силно замърсяващи и неподдържани коли, завладели дори градинките и зелените площи. За подобна трансформация са ни нужни държавници, не политици, които да имат визия за следващите 10-20 години и за това къде искаме да бъдем като общество по отношение на мобилността.
Възможни ли са стимули за покупка на нови и по-чисти автомобили без сериозно натоварване на бюджета?
Парадоксът е, че ако държавата създаде програма за стимулиране на чисто новите електрически и плъг-ин автомобили, бюджетът всъщност ще получи повече пари, отколкото би струвала такава програма. Асоциацията е предложила конкретна сметка, защото дежурното оправдание на политиците е, че няма пари. Не говорим изобщо за ефекта върху автомобилния парк, въздуха в градовете или пътно-транспортните произшествия, заради които всъщност трябва да се направи подобна програма.
Какви са прогнозите Ви за 2026 г. - ще се запази ли възходящият тренд или пазарът ще се успокои?
Логичните нива за пазара на нови леки и лекотоварни автомобили би трябвало да са от порядъка на 70-80 000 на година, предвид населението и БВП.
Ако държавата приеме проактивна стратегия за мобилността, този процес ще се ускори. Надявам се, че като общество вече сме по-зрели и нетърпими към автомобили, които ни заливат със сажди и азотни окиси и тихо ни тровят, и че ще очакваме по-настойчиво от управляващите, които и да са те, да започнат да променят ситуацията.
