Рядко помня вицове, но един от малкото, които съм запомнил, е стар, от Одеса:
„Една баба и нейният злояд внук Моше се хванали на бас, че ако Моше изяде 20 пелмена, баба му ще му оправи стаята, което трябвало да направи той, а той щял да излезе на двора, вместо да отиде на урок по цигулка. Започнал Моше да хапва пелмените и когато стигнал до 18-тия видял, че в чинията е останал само един“.
Хубав виц, нали?
Много често се сещам за него, когато виждам мотивационни схеми на служители в компаниите. Естествено за покриване на резултати има в много голям процент при търговците, тук-там при производствениците, още по-рядко в отдел логистика и почти никога при финансистите. А всъщност трябва всички да са навързани и то с взаимни таргети. Но сложете таргет на главен счетоводител в България и той ще напусне с 200.
Но да се върнем към вица. Наистина в голяма част от компаниите се поставят цели за продажби или производство, когато всъщност налични са даже не 19, а понякога едва 15 пелмена и после се чудиш от къде да намериш 5 допълнителни, за да ги изядеш. Повелята е – „Продавай!“, а то няма стока в склада, „Произвеждай!“, а то няма служители, „Оптимизирай складови наличности!“, но в същото време шефа купил един ТИР стока, за да вземе по-добра цена, даже, без да каже на когото и да било друг в компанията. Ако има 19 налични пелмена, а вие сте таргетирали дори 19,5 да се изядат, колкото и да пълните след това чинията, винаги ще се помни този случай и вашите Мошета няма да се напъват грам.
На мен, самият, като консултант ми се е случвало да развием даден бизнес в търговската част така, че производството да не е тотално готово за новите активности и обеми, и после се казва „Не сте свършили работа“. Хайде, нас ни остави, ние сме консултанти, днес ни има, утре не в компанията, но служителите са си там и помнят, и то с години и с години. Не са малко тези, които поради такава причина не си мръдват пръста, цъкат от 9 до 5 и то на 60-70% от това, което могат да дадат на компанията.
Затова, преди да поставяте цели за превзимане на една или друга височина, осигурете поне патрони, ако не друго. Да, безспорно геройства може да очакваме, но не постоянно и не от всички. Целите не трябва да са такива, че да се постигат само с безсънни нощи, геройства и продаване на единия бъбрек. Те трябва да бъдат постижими в рамките на работния ден, с концентрирана и фокусирана работа, но не и с гърбене по 12 часа. Направете така своята целева схема, че хората да виждат в нея мотивация, а не бачкане като роби на памукова плантация в Алабама или като бурлаци на река Волга (всеки да си избере своя пример в зависимост от геополитическия си компас). Ако е така, не очаквайте светло бъдеще на компанията и задържащи се мотивирани служители в търговския и производствения отдели. Eфектът на доминото може да докара този тип проблеми навсякъде в компанията.
Друг съществен момент е, че не винаги парите са мотивиращия фактор за служителите, винаги трябва да имате и емоционална компонента освен паричната – най-често процент от оборота. Намерете наистина точната мотивация за служителите си, даже не е нужно тя да е една и съща за всички, както на рожден ден на своите приятели не подарявате на всички вратовръзки или ваучер за СПА, то и тук бонус оборот например, не върши работа за всички, а само (по мои наблюдения) за 20% от служителите. Служителите се напъват единствено, когато решат, че наградата си струва, а такава от 200-300 лв. не е това, което може да ги накара да направят и две мигвания повече от това, което правят в ежедневието си.
Пиша тази колонка сега, защото идва последно тримесечие за годината и е добре да си помислите какви цели ще поставите и каква мотивация насреща ще предложите.
Хайде, успех и се обадете за резултата!
