Миналата седмица изненадах целия Фейсбук и вместо да кача поредните снимки от Ташкент се изтипосах от Женева. По време на няколкото дни в този забележителен град бях поканен на една вечеря, на която присъстваше и известна пианистка, живееща в Ню Йорк и Германия, гастролираща в цял свят. За мен беше изключително интересно да слушам човек от съвсем друго тесто и друга Вселена, с коренно различно светоусещане от моето, беше невероятно ценно. В един момент разговорът се завъртя около малките неща при реализацията на един концерт. Един от въпросите ми беше каква е табуретката и дали има възможност да се променя височината й, след което къде на майтап къде не, дамата каза, че дори табуретките, на които седят солистите в Карнеги хол, също скърцали. На другия ден, седейки на един от първите редове на концерта в една от най-старите катедрали на Женева, си мислех дали и тази табуретка скърца.
Може би, ако беше казала, че табуретката в зала България скърца, нямаше да ми направи никакво впечатление, но за Карнеги хол ме накара да се замисля, а от там се зачудих и дали „скърцат табуретките“ и в компаниите?
Всяка година започваме работа с поне 10 нови за нас компании и поне за 5 от тях се чудим как изобщо функционират. Отвън изглеждат като Карнеги хол, а отвътре не само скърцат, ами направо трещят като гръмотевици, но продължават да си стоят достолепно на пазара. Е, тук-там поскърцват, но понеже роялът е по-гръмогласен, всичко си върви както преди. В някои случаи даже деликатно се отказваме, защото смятаме, че дори да пипнем една от картите в тази къща, всичко ще се разпадне. Те са еволюирали по някакъв си странен начин и са такива каквито са. Не трябва да се пипат, защото всяко
Във всяка компания има скърцащи табуретки. Дори и в най-организираните, подчиняващи се на Ексела и ERP-то, и там има дребни пропуски и камъчета, които са видни само на тези вътре. Отвън клиентите виждат величие, достолепие, едно съвършенство, а вътре табуретките си скърцат. Някои са вързани със свински опашки (второто велико откритие на човечеството след Теорията на относителността на Айнщайн).
Скърцащите елементи действат най-демотивиращо на новите служители, които идват и очакват външният блясък да го има и вътре, а виждат само “блясъкът” на луминесцентните лампи. Затова е много важно да осъзнаем, че блясъкът е маркетинг и ако не е маркетинг, то е много труд не под прожекторите, а в мрачните репетиционни помещения.
Много е важно да нямаме големи очаквания дори от най-големите. Нека ни изненадват приятно - навсякъде има малки проблеми, но още по-ценно е, ако има и хора, които да се стремят да ти ги решат.
В продължение на разказа за табуретката в Карнеги хол, пианистката разказа и друг случай - тя е доста висока, много от табуретките са й ниски и съответно неудобни, и в една световноизвестна зала, един от сътрудниците направил специални летвички, които да се сложат под крачетата. Не само ги направил, но и ги боядисал в черно - това толкова трогнало солистката, че направо й идвало да го разцелува.
В големите компании и големите проекти такива малки детайли са от огромно значение. Не само да се обръща внимание на цифрите и лайковете, а и на това, летвичките да са същия тон като стола на солиста. Нещо малко, но в същото време значимо.
Да, знаем, че навсякъде нещо скърца. Но трябва да ценим хората, които се опитват да поправят дори малките скърцания, за да запазят величието на марката или на нашия „Карнеги хол“.
