Един от най-екстравагантните ни клиенти преди време ми заяви гордо: Ние нямаме конкуренция! Заяви го така уверено, че за малко да му повярвам, за малко и аз с него да вляза в този илюзорен рай на величието и уникалността, който всъщност е адът на арогантността и бъдещия провал. С редица доводи ме водеше, както Вергилий Данте, все по-надолу – „нашите велики специалисти, нашата велика апаратура, нашите лоялни клиенти, нашият неповторим опит…“ и така все по-надолу към следващия кръг.
Безспорно всички доводи са правдиви и реално са силни страни на компанията, но това не означава, че няма конкуренция. Всеки има конкуренция, независимо дали я припознава като такава или не. Независимо дали признавате, че има гравитация или не, тя ви държи на тази земя, иначе щяхте да се реете някъде из Космоса, което не е лошо, но едва ли щяхте да сте жив. Същото е и с конкуренцията — пряка или косвена, нея я има винаги.
В редица случаи компаниите разпознават за свои конкуренти, фирми с техния размер или тези, по-големи от тях, но не забелязват малките, смятат ги за твърде незначителни. Всички са конкуренция и в това няма нищо лошо, даже напротив - задължително е да я има, защото ако смятате, че я нямате, то вие сте един наистина арогантен тип, който пазарът ще накаже. Да, може да си останете най-големият или най-престижният играч, но ще има друг, който ще е вашата алтернатива и ще ви диша във врата, а в следващия момент вие в неговия.
Арогантността на Енцо Ферари кара синьор Ламборгини да създаде своя автомобил, въпреки че е производител на трактори. Кока-Кола отказва да купи Пепси, т.к. не ги смята за конкуренция. Реално не Фил Найт създава Найки, а мениджърът от Оницука Тайгър, който му отнема правата за дистрибуция, също поради арогантност и късогледство, подобни примери дал Господ.
Да кажеш, че нямаш конкуренция и да накараш своите служители да повярват в това, е най-сигурният начин клиентите да започнат да те мразят, начин да поливаме в служителите арогантно отношение към околния бизнес свят и да възпитаваме служители, вярващи в това, че ние сме велики и клиентите и доставчиците са ни длъжни.
Всички са ни конкуренти. Всички, при които нашите клиенти си харчат парите.
Ако имате салон за красота например, на вас конкуренти са ви не само новооткритият малък салон отсреща, но и лъскавият ресторант, където вечерят вашите клиенти, мобилния оператор, който ги обслужва и рекламира най-новия модел телефон с невероятни възможности или ремонта вкъщи. И тук не говорим само за пари, но и за в времето на нашите клиенти. Понякога бизнесът ви зависи от времевите възможности, а не от парите.
Забелязал съм една интересна закономерност - колкото повече при един клиент няма проблем с парите, толкова повече има проблем с времето. Често се конкурираме за времето, което ще ни отдели клиента и не чак толкава за парите му. Това е реално основният ресурс, за който се борим. А времето се харчи за преживявания и съответно, ако искате да сте конкурентни на пазара навреме трябва да предлагате преживяване, а не продукти или услуги.
Когато предлагаме преживяване на клиента, независимо какъв ни е бизнесът, тогава имаме шанс да станем уникални и така да отдалечим конкуренцията на такова разстояние, че тя почти да не се вижда. Това обаче не означава, че не съществува и в един момент да долети като Халеевата комета и да ни помете с опашката си.
Конкуренция винаги има и ще има независимо, дали го искате или не.
Всъщност има още един начин, чрез който конкуренцията ви помага да сте в бизнеса - когато клиентите не са доволни от вашите конкуренти, търсят вас.
