Артистичният HR

Между бизнеса, психологията и изкуството

Милена Хаджииванова е управител на H-Vision. Тя използва различни техники за боравене с човешките ресурси. Един интересен поглед е за миксиране на изкуството с корпоративния свят. Ето какво споделя тя:

Милена, какво провокира в теб желанието за това преливане между HR-а, корпоративния свят и театралното/ филмовото изкуство?
- Първо аз съм изключителен фен на киното и театъра. Уважавам много работата на колегите-актьори, режисьори, сценаристи и е истинско удоволствие да наблюдавам професионална и непресилена актьорска игра.
Смятам, че мястото на актьорите в корпоративния свят далеч не е само да бъдат конферансиета по различни събития. Те носят невероятен творчески заряд, който може да се приложи целенасочено – както за формиране и развитие на умения, така и в проекти за повишаване на ангажираността на хората и екипите в дадена компания.
 
Какъв опит имаш с включването на актьори в корпоративни проекти?
- Разнообразен. От години включваме актьори в разширения си екип, за осъществяване на разнообразни проекти на Ейч Вижън.
Работили сме с много колеги. 
Например – в тренинг за управление на конфликти сме канили 3-ма актьори, които разиграваха конфликт от “Напразни усилия на любовта” на Шекспир. Докато гледаха диалозите, разигравани пред тях, участниците трябваше да идентифицират етапите, през които преминава конфликта, стиловете на реакция в конфликтна ситуация (конкурентен и приспособяващ се) и след това да подадат инструкции към актьорите – как да продължат действието и да променят поведението си, за да управляват конфликта и да сближат позициите.
 
В друг проект – за голяма банка – имахме аудитория от над 100 човека, които трябваше да се развиват като обучители (“Train the Trainers Project”). Тук, за да въздействаме и бързо да влезем в работен режим, потърсихме УАУ- ефекта на изненадата – когато всички 100 човека влязоха в затъмнена зала, очаквайки да заемат местата си за обучение, а на сцената веднага, без встъпителни думи, започна да тече актьорска игра. Използвахме “Суматоха” на Радичков, за да вкараме бъдещите треньори в режим на учене – те трябваше да научат някои актьорски похвати, както и репликите на един от персонажите, да вникнат в образа и после да изиграят целия откъс вместо актьорите. Разбира се, бяха менторствани от професионалистите, така че да имаме добър резултат в края на деня. През това преживяване направихме дебрифинг на етапите, характерни за всеки обучителен процес. Добавената стойност беше да засилим емпатичността на участниците към ролята на обучаван, когато те в последствие са в треньорската си роля.
 
Това са изключително успешни проекти, поради факта, че стимулират сетивата, избягват клишето и достигаме до целта по един запомнящ се и провокативен начин. Аз лично обичам да провокирам хората и да ги карам да бъдат дръзки и нестандартни, въпреки рисковете, които се крият в това J
Предизвикателството е и за колегите-актьори. Те трябва за кратко време да изкарат най-доброто от хора, за които често това е първа близка среща с тези жанрове...
 
Как актьорите участват в организираните от вас корпоративни събития (тиймбилдинги)?
- Ще направя леко разграничаване между тиймбилдинг и корпоративно събитие. Тимбилдингът в България, според мен, има съмнителна стойност и слава. Често в тази дума се припознават комбинации от няколко (често инфантилни) игри + обилно хранене, пиене и малко СПА.
Прекалено много “доставчици” могат да осигурят това, на сравнително ниска цена.
 
Доброто корпоративно събитие трябва да има цел и основно послание.На тази база да се конструира преживянащия елемент. В проектите, с които се ангажираме напоследък, често идентифицираме като потребност и цел – постигане на по-висока ангажираност, изваждане на участниците извън комфортната зона, стимулиране на креативността и проактивното поведение.
 
Всички тези цели могат добре да бъдат обслужени от едно концептуално корпоративно събитие, с актьори. В последните проекти, благодарение на изключително професионалното и в същото време сърдечно и забавно присъствие на Башар Рахал, успяваме да използваме заставането пред камера като начин за излизане от зоната на комфорт. Използваме и други ментори – певци, танцьори, за да провокираме участниците да правят нетипични за тях неща. До тук е преживяването. 
Големият ефект, обаче, идва от това – след като имаме емоцията, тя да бъде анализирана и “вкарана” в много силни послания. Тук идва умелата психологическа работа, за да може да се засили въздействието и то да провокира търсеното поведение.
 
Как виждаш нещата в тази посока за в бъдеще?
За мен е много важно да виждам смисъл в нещата, които правя. В това комбиниране и въвеждане на хора, познати ни от екрана, сцената или театралния подиум в корпоративния свят – аз виждам смисъл.
Макар и приноса ми да не е кой знае какъв, иска ми се по този начин да се стимулира и изкуството в България. Предпочитам успешните актьори да стават мотивационни говорители и да се чувстват добре от това, а не да поемат ангажименти, които просто ги хранят.
За бизнеса – ползите са безспорни. Освен в мащабните проекти – за развитие на екипи (за част от които вече разказах), аз работя и с доста мениджъри и лидери – и като коуч, и като треньор и за мен е очевидна потребността от излизане от рамката и дорисуване на образа на лидера с цвят и емоция, на които актьорите могат да ни научат.