Екстремните горещини все по-силно засягат земеделието в Дунавската равнина, а най-рисковите райони са концентрирани в Северозападна България. Това показва анализът на Кристиян Панайотов, автор в „Климатека“, който разглежда нарастващия топлинен стрес върху основни земеделски култури като царевицата и слънчогледа.
Според Панайотов особено тревожна е скоростта, с която се променя рискът от екстремна жега. Данните от изследване на учени от Института за изследване на климата, атмосферата и водите към БАН показват, че само за една година между 2023 и 2024 г. честотата на тежкия топлинен стрес в Дунавската равнина се е увеличила повече от десет пъти.
Най-тежкият момент за растенията
Проблемът не е само в самото повишаване на температурите. Както посочва Панайотов, най-силните горещини настъпват именно в период, когато царевицата и слънчогледът са особено чувствителни през юли и август, когато протичат цъфтежът, опрашването и формирането на зърното.
При високи температури и ниска влажност растенията започват да губят вода по-бързо, отколкото могат да я набавят от почвата. За да се предпазят, те ограничават растежа и фотосинтезата си. Панайотов описва това като своеобразен „режим на оцеляване“, при който растението насочва ресурсите си към запазване на жизнените си функции за сметка на развитието и формирането на реколтата.
Авторът отбелязва, че при тежък топлинен стрес – температури над 38°C при много ниска влажност - рискът от бързо засушаване и трайни увреждания нараства значително. Тези условия могат да допринесат и за т.нар. „светкавични засушавания“, които водят до необратими поражения върху растенията.
2024 г. показва колко бързо може да се промени ситуацията
Дунавската равнина е сред най-важните земеделски райони на България. По данни, представени от Панайотов, тя обхваща около 3,14 млн. хектара и концентрира значителна част от производството на царевица и слънчоглед.
За да бъде проследен рискът от екстремни горещини, учените са анализирали ежедневни метеорологични данни от 157 точки за летните месеци в периода 2022-2025 г. Резултатите показват сериозни различия между отделните години.
През 2023 г. във всяка от изследваните точки са регистрирани средно 1,2 дни със стандартен топлинен стрес. През следващата година броят им достига 5,2 дни. При тежкия топлинен стрес промяната е още по-рязка – от средно 0,16 дни през 2023 г. до 1,69 дни през 2024 г.
По думите на Панайотов това превръща 2024 г. в показателен пример за това колко бързо могат да се засилят екстремните явления.
Северозападът е най-засегнат
Рискът от топлинен стрес не е разпределен равномерно в Северна България. Според анализа на автора той е най-силен в западните части на Дунавската равнина и постепенно намалява в посока изток.
Особено ясно изразени са горещите точки около Видин, Лом и Монтана. Петте метеорологични точки с най-много регистрирани дни на топлинен стрес през разглеждания период се намират именно в Северозападна България, като на отделни места са отчетени до 33 дни на топлинен стрес за четири години.
Панайотов свързва тази концентрация на риска със специфичните топографски и географски особености на региона, които допринасят за по-силното излагане на комбинацията от високи температури и сух въздух.
Когато растенията спират да „работят“ за реколтата
Продължителната жега не просто забавя развитието на растенията. Както обяснява авторът, при топлинен стрес земеделските култури активират защитни механизми, които изискват значително количество енергия. Растението пренасочва ресурсите си към оцеляване, което може да блокира цъфтежа и формирането на зърното.
Високите температури могат да нарушат и нормалното функциониране на вътрешните системи на растенията, да увредят клетките и важни протеини и да ограничат фотосинтезата. Панайотов посочва като последици ускореното стареене на листата, по-ниската способност на прашеца да опложда и значителното намаляване на добивите.
От полето до цената на храната
Последиците от горещините не приключват на нивото на земеделското стопанство. Царевицата е важна суровина за производството на фуражи за животни, докато слънчогледът е основен източник на суровина за растителни масла.
Според данните, цитирани от Панайотов, въздействието на сушите и горещините върху европейското растениевъдство се е увеличило приблизително три пъти през последните десетилетия. Особено сериозни са щетите, когато суша и високи температури се проявят едновременно. Анализ за периода 1961–2018 г. показва средни загуби на добив при царевицата от 12,5% при тази комбинация, а при маслодайните култури – 8,4%.
По-слабата реколта може да доведе до по-високи разходи за фураж и да окаже натиск върху цените на месото, яйцата и млечните продукти. При слънчогледа по-ниските добиви могат да ограничат предлагането на олио. Авторът подчертава обаче, че крайните цени зависят и от други фактори сред които вносът, запасите и международните пазари.
Нужна е адаптация
В заключението си Кристиян Панайотов поставя акцент върху необходимостта земеделието да се адаптира към променящите се условия. Сред посочените мерки са използването на по-устойчиви на жега сортове и хибриди, промяна на сроковете за сеитба, така че най-чувствителните фази на растенията да не съвпадат с пика на летните горещини, както и по-прецизно напояване и практики за задържане на влагата в почвата.
Според автора институциите също имат важна роля чрез системи за ранно предупреждение при опасни горещини и чрез мерки за защита на хората, работещи в селското стопанство.
Проблемът всъщност засяга едновременно две страни на земеделието – растенията и хората. Панайотов обръща внимание, че земеделските работници са сред най-изложените на екстремни горещини заради тежкия физически труд, прякото слънчево греене и често ограничения достъп до сянка и вода.
Затова адаптацията към жегата не означава само да бъде спасена реколтата. Тя означава и да бъдат защитени хората, които я произвеждат. Както показва анализът на Кристиян Панайотов, предизвикателството пред земеделието в Дунавската равнина вече е не само какво ще бъде времето през следващото лято, а доколко производството ще успее да се приспособи към все по-горещите и сухи условия.
