Правни аспекти при данъчното третиране на разходи и облекчения, свързани със социалните придобивки

За всеки успешен бизнес от основно значение е темата за данъчното облагане. В последните години все повече биват предпочитани работодатели, предоставящи социални придобивки от работодателя на работниците и служителите, като всяка от страните се интересува от данъчните облекчения и задължения, които могат да и се предоставят според българското законодателство при използването на социални придобивки.

Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) регламентира няколко категории разходи, които независимо от счетоводния резултат на всяко дружество, подлежат на облагане с данък върху разходите. Най-общо можем да обособим тези категории в три направления – представителни, социални, предоставени в натура и разходи за лично ползване. С цел допълнителното регламентиране и ограничаване използването на фирмени активи за лични нужди през 2016 г. беше въведен т.нар. „данък уикенд“ за задължените лица.

Кои всъщност са обектите на облагане във връзка с данъка върху разходите според ЗКПО?

- Обекти по чл. 204, ал. 1, т. 1 - представителни разходи. Дефиницията им можем да открием в чл. 62, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закон за данък върху добавената стойност. Това са разходите, които са извършени за представителни и развлекателни цели, посрещане, престой и изпращане на гости и делегации, консумация на храни и напитки, нощувки, тържества и др.;

- Обекти по чл. 204, ал. 1, т. 2 - социални разходи, предоставени в натура от работодателя във връзка със задоволяването на социално-битови потребности на работници и служители като хранене, осигуряване на транспорт до местожителството, достъп до бази за отдих и спорт, допълнително доброволно осигуряване, застраховки „Живот“, ваучери за храна и др.

- Обекти по чл. 204, ал. 1, т. 4 - предоставени активи за лично ползване. Често срещани в практиката са този тип разходи, предоставени от работодателя като техника, недвижимо имущество, превозни средства и др.;

Какво трябва да знаят работодателите и възложителите по договор за управление?

За работодателите и възложителите по договор за управление все по-актуална е темата за данъчното облагане на социалните разходи в натура съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.

Като данъчно задължени лица тази група субекти следва да обърнат внимание на факта, че само документираните разходи се признават за данъчни цели. Законът борави с понятието „документално обосновани“, което значи, че следва да са доказани чрез първичен счетоводен документ (фактура, дебитни, кредитни и митнически известия, и др.). Може да се направи изводът, че за да бъде квалифициран даден разход като социален, то следва едновременно да отговаря на определени изисквания – да е отчетен като разход счетоводно, да е документално обоснован, да е предоставен в натура на всички работници и служители и на лица наети по договор за управление и контрол.

Размерът на данъчната ставка е 10 % и не се правят авансови вноски. Задължението за деклариране е от 1 март до 30 юни на следващата година чрез годишна данъчна декларация.

Специфики при облагане на социалните разходи за:

1. вноски и премии за допълнително социално осигуряване и застраховки „Живот“.

Законодателят е предвидил данъчни облекчения по отношение на предоставените социални придобивки от тази категория. Не се облагат с данък социалните разходи до 60 лева месечно за всяко наето лице, като са поставени допълнителни условия за признаването на този разход. Данъчно задълженото лице не трябва да има публични задължения.

Данъчната основа е сумата надвишаваща 60 лева, когато са изпълнени условията за документална обоснованост и липса на публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение.

2. ваучери за храна

Не се облагат с данък придобивките, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице в размер на 80 лева месечно. Законодателят отново поставя допълнителни условия – договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите да не е по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение за предходните три месеца, както и да няма подлежащи на принудително изпълнение публични вземания на данъчно задълженото лице и ваучерите да са предоставени от лицензиран оператор.

Данъчната основа е сумата надвишаваща 80 лева месечно.

3. транспорт на работници и служители и лицата, наети по договор за управление и контрол

Не се облагат с данък разходите за транспорт на работниците и служителите и лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно, освен ако транспорта се извършва с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии. Ако транспортът се извършва с лек автомобил, но до труднодостъпни и отдалечени места, и без извършването на този разход работодателят не би бил в състояние да осигури ефективно дейността си, то този разход, въпреки използването на лек автомобил, е освободен.

Ако не може да се докаже отдалеченост или труднодостъпност, разходът следва да се третира като социален разход в натура и подлежи на облагане по ЗКПО.

Спецификата на разгледаните в настоящата статия възможности за предоставяне на социални придобивки за всеки отделен случай предполага експертна консултация с адвокат с опит в областта на данъчното право.