В „Колонката на Гетов“ до момента не съм засягал каквито и да са политически теми, но понеже август беше месецът на почивки и политика, си позволявам за първи път текст върху политическа тема. Дано да е за последно!
За разлика от многото публикации в социалните мрежи, изпълнени с омраза, негативизъм и псевдо загриженост по двете актуални теми вътрешнополитическа и международна, този текст е написан без хумор, излишни емоции и квалификации, характерни в последно време.
Не съм бил в Афганистан, но съм водил тренинги в Термез - градът, до който е “Моста на Дружбата”, вратата в Афганистан на север. Мостът е построен по времето на СССР и е мястото, от където на времето генерал Громов докладва, че е последният съветски военен, напускащ Афганистан и предава бойното знаме на армията, за да бъде сложено в музей. Достъпът до моста е силно ограничен, но съм го виждал с очите си. Брегът на реката, разделяща двете държави, е може би най-охраняваната зона в Узбекистан, а вечерно време от хотела се виждат светлините на Мазари Шариф – основният град на север в Афганистан.
Голяма част от населението на северен Афганистан са етнически узбеки, дори техният предводител Маршал Достум е узбек. През последните години много от бизнесмените, с които контактувам тук, търгуват със северната част на Афганистан. Децата от семействата на средната класа, етнически узбеки от Мазари Шариф и региона, учеха в ташкентски ВУЗ-ове. Афганистан е част от този регион, както географски, така и на голяма част политически инициативи.
Това са само част от причините, поради които си позволявам да пиша тези думи. Виждал съм с очите си как руският консул от Мазари Шариф, влизайки в хотела в Термез, е облечен като афганистанец с техните типични дрехи и шапка (ако е облечен по друг начин ще бъде застрелян от снайперисти), а след 15 минути преоблечен в тениска и дънки отива на разходка из узбекските чайхани на Термез – място на свободата, сравнено с Афагинстан.
Няма да пиша от гледна точка на добре живеещия европеец, който единствено го вълнува дали няма да се настанят поредните бежанци в съседство до неговата сграда и да му развалят рахата. По-скоро се опитвам да споделя някои мисли на човек, намиращ се в момента в съседна на Афганистан страна – Узбекистан и да изляза от европейските стереотипи.
Защо победи така бързо движението Талибан? Защото по-отвратително от средновековното мракобесие, е отвратителната и безогледна корупция на управляващите, чудовищното разединение на властимащите и народа. Тоталната изолация на племенен принцип също е силно влияеща върху политическата ситуация.
Движението Талибан е подкрепяно от народа, от бедните, живеещи в мизерия, от тези, които са живели през последните 500 години по същия начин. Казано иначе - 80% от афганистанците. Няма да правя анализи на историята от Александър Велики през Британската империя, та до днес. Движението Талибан е възникнало на база на формированията на муджахидините – движение, подкрепяно от САЩ, след като СССР сваля краля на Афганистан и поставя марионетно правителство.
Двете движения са реакция на афганистанския народ срещу натрапени от вън модели и правителства. Тоталната откъснатост на елитите, откровената политическа импотентност, безскрупулната корупция, пораждат в населението съответна реакция и когато това е породено от окупация, независимо дали от СССР или НАТО, води до въоръжена борба.
Колкото и неприятно да е, неграмотното население, живеещо в мизерия, (т.е. голяма част от народа), подкрепя това движение, независимо колко е мракобесническо, средновековно и ужасно по западните културни рамки. Ако не го подкрепяше нямаше да превземе страната за 10 дни след излизането на американските войски. Народът се е уморил от 40 години война. Три поколения афганистанци не знаят какво е мир!
Колкото по се натрапва един модел отвън, толкова реакцията от вътре е по-остра, те се връщат към своето. Да, може то да е с 300 години назад по стандартите на Европа, но си е тяхното.
Движението Талибан не е единственото в света, което иска да живее в средните векове, има редица секти и от другите религии, например, сектата на амишите в САЩ, които реално не ползват лекарства, ток, автомобили и т.н. И там правата на жените са на същото дередже, но никой не ги пипа, защото не са превзели държава и най-вече няма да породят бежанска вълна, която засяга така наречения Запад. Афганистан се споменава толкова, защото ни е шубе да не ни наруши рахата.
Какво общо има с ИТН? Успехите на партията на Слави и Талибаните имат общи корени. И двете са реакция срещу елитите, свързани с политиката и тяхната безскрупулност, арогантност и безогледната корупция, друг важен момент е налагане на норми и ценности, които са далеч от хората от долните прослойки на населението. Остротата на реакция срещу всичко свързано с ИТН от страна на другите партии показва колко българското общество се е разделило и колко са се изолирали елитите от оскъдицата, както и нежеланието да се поеме каквато и да било социална отговорност.
Така не можеше да се продължава в България. Слава на Бога не се стигна нито до преврат, нито до кръв, но ако не беше се състояла тази промяна, независимо какво е тя, можеше да се стигне. Любителите на историята знаят кои са Кимон Георгиев и Димо Казасов. Всяка епоха ще си намери героите, ако има нужда от тях.
ИТН са българските Санкт-кюлоти. Аз се радвам, че се появиха и че спечелиха изборите, защото дори да залязат толкова бързо, колкото се появиха като политическа комета, небосклона няма да е същият. Старите партии или ще се променят и ще се вслушат, поне частично, в нуждите на избирателите си или ще изчезнат като динозаврите.
Не презирайте народа, защото народът може да ви презре още по-силно и грубо, българинът не е много по-културен като цяло от Талибаните, доказвал го е неведнъж.
Друг важен момент е, доколко трябва да се налагат норми, които не са за съответния паралел и меридиан. Не си мислете, че ако хората са образовани и богати ще станат европейци, напротив те стават все повече себе си, това го виждам вече няколко години в Централна Азия. Ако отворите книгите ще го прочетете и относно Европа през 19. век и формирането на нациите.
От времето на пастите на Мария Антоанета, през Цар Николай II, та до напусналия с натъпкан с долари вертолет, президент на Афганистан, нищо не се променило. Важното е напрежението да не стига до там, че да се връщаме към изконни ценности с вековна древност.
Преди два дни имах среща с афганистански бизнесмени тук, в Ташкент. Бизнесът се надява на подем. Каквото и да е управлението, поне ще е мир и се очаква икономическо развитие в тази страна - бързо и драматично. Без това след две-три години войната ще пламне отново, този път гражданска и безкрайна, и това ще породи още повече бежанци. Афганистан е около 50 милиона, има кой да бяга…
