Преди няколко месеца, в качеството ми на почетен член на Лайънс, бях поканен от организацията да изнеса благотворителна лекция във Видин. Благодарение на активната организация, събитието беше посетено от над 140 човека от елита на града. За мен беше невероятно преживяване да бъда на сцената във възобновената видинска синагога, превърната сега в културен център. По време на това посещение се запознах със собствениците на водещата траурна агенция в града и по тяхна покана на следващия ден ги посетих с голям интерес. За мен, като човек, консултиращ различни бизнеси, познания в този специфичен и за много хора мрачен бизнес са изключително ценни.
След разговора в офиса на чаша кафе, със спецификата ме запозна дъщерята на собствениците, която е на 22-23 години, дошла да помага на родителите си по време на КОВИД, след което привлякла и гаджето си, също младеж на близки до нейните години, и така до сега. Момичето (така си позволявам да я наричам, т.к. е малко по-голяма от дъщеря ми) разказваше с неподправена страст за бизнеса, но най-интересното, което чух и то ми остана в главата, и до днес кънти като камбана, беше нейният отговор на въпроса ми:
- Добре, а как на млад човек като Вас му се занимава с ТОВА?
- А, то е много интересно, аз го разглеждам като ивент мениджмънт.
Отговорът й направо ме разби, колко просто и правилно, наистина това е ивент мениджмънт и то много важен в тежък момент за хората, който трябва да се случи по правилния начин. Въпреки мъката клиентите трябва да останат доволни, да препоръчат агенцията на други, а и тези, които са дошли от уважение към починалия, са де факто зрители на това събитие и те оценяват най-ясно как се провежда то.
За мен това момиче предефинира една индустрия за няколко секунди, промени моето отношение към погребението като събитие. Безспорно, на пръв поглед ще си кажете - ама как може да се говори така за момент на скръб, то трябва да има състрадание, съпричастност и т.н. Не, не трябва, напротив - трябва да има добра организация, уважение към скръбта и трезва преценка, за да мине всичко, както се очаква и даже да надхвърли очакванията. Отдавна отмина времето на оплаквачките, оркестъра от цигани с леко смачкани инструменти, лекедьосани черни костюми, разгърдени бели ризи и блеснали масивни златни кръстове, полупияно отче и баби със забрадки.
Нещата се променят и желая на всеки бизнес такова адекватно младо попълнение, каквото видях в лицето на това момиче във Видин. И спрете да обяснявате и да генерализирате за младите хора, че не искат да работят и че не искат да са част от екипа ви. Чисто и просто те имат своя визия за нещата и от вас зависи да им дадете шанс да се докажат в това, което правят. Нека да пробват, нека да се опарят веднъж-два пъти, така сме се учили и ние, така се учат и те.
Аз, самият, колко гребла съм настъпил през живота си, даже не мога да ги преброя. Защо трябва да не даваме шанс на тези, които идват след нас, да настъпват техните? Какво право имаме за това?
