От както се помня, като човек занимаващ се с бизнес, съм се зарекъл да нямам вземане-даване с държавата. Е, даване има – данъци, осигуровки, тук-там допир до услуги, предоставяни от държавни институции, но да съм зависим като доставчик от нея, се пазя като дявол от тамян.
На всеки десетина години се случва, че се захващам с нещо, което зависи от държавата и тогава виждам „кон боб яде ли“? Най-вероятно много от читателите имат много по-голям допир, както до кацата с меда, така и до държавното жило, но аз искам да споделя своите усещания и размисли на тази тема, въпреки твърде беглите контакти с институциите, за което съм благодарен на Бога, че е така.
Много често се говори за корупция, подкупи, проценти и така нататък. В тази посока не мога да кажа нищо, т.к. самият аз нито съм давал, нито съм получавал, нито съм носил куфарчета, но все по-често засичам друг вид облагодетелстване от хора на държавни позиции, а именно - с дадена дейност, която се регулира от държавата, се занимават фирми реално собственици на същите държавни служители, чийто подчинени трябва да ги контролират и обслужват.
Държавните институции обслужват тези компании на наши си хора, по-бързо, с по-малко изисквания и с по-предвидим успех в сравнение с другите бизнеси, които са на наивно захванали се предприемачи. Тук не става въпрос, че ти искат пари или каквото и да било друго, но те гърчат, както се казваше навремето в казармата “по устав”. Искат ти всякакви документи, заверени от къде ли не.
Всеки, докоснал се до армията като институция, знае, че да те гърчат по устав е най-страшно, тогава каквото и да направиш все има нещо, което не си направил, както е описано и могат да те разкарват като топка по време на скуош. Същото е и в дейностите, където имаш допир до държавните институции като доставчик на услуга или регулатор. Ако не си част от системата, то мотаенето може да е докато се откажеш.
Това го осъзнаваш най-ясно, когато твоите клиенти ти кажат – „Ама защо така бавно, знаеш ли, другата фирма се оправя два пъти по-бързо и не ни искат да вадим документи от царско време, за да докажем това или онова“. Когато се разровиш, се оказва, че фирмата е на дъщерята на баджанака на Директор дирекция в дадената институция и после иди се бори с такава конкуренция, ако можеш. И всичко е по закон, няма никакви нарушения и конфликт на интереси, пък ти си решавай дали ще се бориш да преминеш през тази невидима, но непреодолима “китайска стена”.
Този текст ще е къс, защото колкото повече пиша, толкова повече се вбесявам от безсилието си и тук няма значение кой е на власт - средният кадър до голяма степен е един и същ и дори да се смени директора, то схемата си остава, само дето фирмата става друга, на нечия друга дъщеря.
