В тази колонка ще бъда по-скоро разказвач, отколкото в обичайната си роля на разсъждаващ, но историята е много поучителна в дадения момент и е до известна степен продължение на миналата колонка.
В 50-те години на миналия век Нидерландия е сполетяна, както са смятали, от благословия свише и близо до град Гронинген са открити огромни залежи на природен газ. Нидерландия е страна, нямаща почти никакви природни богатства и това откритие е наречено „чудото в Гронинген“. Скоро след това започва експорт на газ от страната и съответният сериозен финансов поток към нея. Ликуването и мечтите на жителите на тази страна нямали предел. Прекрасното кралство очаквало бъдеще, описано само в приказките като „и заживели всички доволни и щастливи“.
Съвсем скоро започнал да се усеща и ефектът от този финансов поток. Колкото повече той се засилвал и натрупвал своето влияние в икономиката на страната, толкова повече започвали да страдат другите отрасли на местната икономика. Текстилът, агробизнесът и много други започнали да се задъхват, потокът на газовите долари така засилил местната валута холандския гулден и покачил редица цени и стандарта, че това буквално превърнало нидерландската икономика в тотално неконкурентоспособна. Съседите започнали да имат много по-евтини сирена, цветя, риба и корабостроителници. Реакцията на правителството била да започне да помага на рушащата се икономика финансово със същите газови приходи.
Въпреки помощите, предприятията не могли да си върнат предишната конкурентоспособност, но поради тези инжекции започнала сериозна инфлация. Това допълнително усложнило ситуацията и ежедневно фалирали заводи и фабрики, аграрният сектор бил практически разгромен, безработицата станала сериозен проблем в обществото. Правителството увеличило социалните разходи и помощите за страдащите семейства и безработни, но това довело до още по-голямо увеличение на цените в страната. От друга страна, прослойката, свързана с добива и реализацията на газ, започнала да има сериозно икономическо и политическо влияние и трупала ежедневно сериозни финансови състояния, а това от своя страна станало причина за появата на сериозно социално напрежение.
Тази ситуация довела до появата на четирите икономически конника на Апокалипсиса:
- Цените на недвижимото имущество не само че не падали, но и продължавали да растат с главоломна скорост, тъй като това било единственият сигурен начин да се запазят спестяванията на тези, които ги имали, и това било най-лесният начин за влагане на същите тези приходи от газта.
- Населението от малките градчета и села, поради това че малкият и средният бизнес затваряли, се премествало в големите градове, но вече като търсещи работа безработни. Социалните помощи довели до вдигане на наемите и допълнително напрежение в градовете.
- На фона на този крах на икономиката силно започнали да страдат медицинското обслужване и образованието. Стойността на тези социални услуги постоянно се покачвала и качествената медицина станала недостъпна за много голяма част от населението, както и образованието. Много от лекарите се преместили в големите градове и това допълнително довело до нагнетяване на социално напрежение в страната като цяло. Младите загубили интерес към образованието, всички искали да работят в газовата индустрия и това станало причина за девалвация на много направления на образованието като цяло. Академичната кариера се обезценила, тежките дисциплини практически били опразнени. Тези, които въпреки всичко са искали да се занимават с наука или друга дейност освен газодобива, започнали да напускат страната и ефектът „изтичане на мозъци“ започнал да придобива заплашителни размери.
- Средната класа започнала да изчезва, нейните възможности толкова намалели, че тя загубила своето значение за икономиката; хората с приходи били или в газовата индустрия, или в държавния сектор.
Всичко това се случва при високи цени на газа, но когато цените тръгват надолу, това води до конвулсии в икономика, вече зависеща изключително много от добива на газ. Този „дар от боговете“ за 10-15 години се превърнал в проклятие. И така се стигна до 2024 г., когато правителството приема решение находището в Гронинген да бъде окончателно закрито, и то не защото е изчерпано.
Този пример е много показателен за това, че дори едно общество като това на Нидерландия става богато от много пари, които му се изсипят изведнъж. Същото е и при компаниите, но не винаги финансовите инжекции помагат, особено ако не знаем как да ги управляваме. Изсипването на пари не създава стандарт на живот, а по-скоро обратното - съсипва този, който го има.
