Ние, родителите на днешното поколение млади хора, сме не само техни родители, но и техни преподаватели, работодатели, клиенти и партньори в бизнеса. Ние създаваме средата, в която те могат да успеят. Ако сме им родители, можем да инвестираме в тяхното образование и обучение, но и да ги стимулираме те самите да участват в този процес. Иначе ги учим да разчитат, че все някой трябва да им осигури всичко. (продължение от www.tbmagazine.net/video/predpriemchivi-li-sa-mladite-blgari.html)
Ако сме техни работодатели, първото, което можем да направим за тях, е да ги наемем, без да се оплакваме, че нямат нужните за бизнеса практически умения. Можем също да продължим инвестицията в тяхното практическо обучение и професионално развитие чрез корпоративните политики за развитие на човешките ресурси. И тук можем да приложим принципа на съучастие в тази инвестиция. Все пак не е нужно да бъдем много дребнави в сметките кой колко е дал и да се застраховаме чрез обвързващи договори.
Ако сме техни учители (с всички актуално звучащи деривативи на тази дума, последната от които е „коучове“), можем да дадем всичко от себе си и да им предадем положителна нагласа към ученето и живота. Защо да не ги научим да мислят самостоятелно и да носят отговорност за живота си? И ако не са ни благодарни и ни гледат с чувство на превъзходство, нека не се учудваме. А ние как се държахме на тяхната възраст? Животът така или иначе ще ги научи на смирение.
Ако сме част от държавната машина, можем да облекчим бюрократичното блато, в което тънат Европейските програми за подпомагане на предприемачеството и бизнеса. Всъщност, ако предприемачът разполага с времето или ресурсите, за да отговори на невероятно безсмислените от гледна точка на бенефициента изисквания, то тогава за какво му е на него да кандидатства по тези програми? И така от една страна уж има пари, които да подпомагат бизнеса, а от друга страна предприемачите, които наистина се нуждаят от тях, нямат нужния административен капацитет да усвоят тези средства.
Ако сме техни клиенти, нека им покажем че за качествените продукти и услуги, има пазар в България. Тогава сами ще създадем бъдещите лидери на България. Защото днешните млади хора са плодът на нашето двадесет годишно лутане в тъмния лабиринт на промяната от жертви към лидери. Утрешните млади хора са резултат от нашите сегашни действия.
Лидерството не е въпрос на възраст. То е да поемеш отговорност за собствения си живот – нещо, което цял живот може и да не научиш.
Защо не бъдем народни будители, за да може „бавно и полека народът да порасне с няколко века“. Не е нужно да търсим вдъхновение само от западни образци, сякаш в историята си нямаме своите велики лидери: „За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“ (Васил Левски ). Време да започнем промяната от себе си!
