Един от най-евтините начини да направите своите клиенти лоялни и да ги задържите в бурни времена, е като им се възхищавате. Всеки един бизнес, с който работите заслужава възхищение и уважение, и е въпрос на нагласа да намерите това зрънце, което да запали погледа, когато общувате с тях. Най-омразното нещо, е да виждаш в представител на твоите бизнес партньори бездушен поглед, показващ, че те оценява само като банкова сметка или камион със стока. Колкото и да се опитвате да имитирате поведение и поглед с уважение и възхищение - няма да ви се получи, затова не се и опитвайте, само ще стане по-лошо.
Много от вас ще кажат – за какво да им се възхищавам?!
Винаги има за какво - за усилията, за желанието, за постоянството. Има хиляди причини, за които можем да се възхитим на някой, стига да искаме да потиснем нашето его и да слезем от високата кула, на която сме се качили и гледаме отвисоко всички останали. Така всъщност се пропускат по-голямата част от бизнес възможностите - като гледаме от високо, всъщност почти нищо не виждаме. Не даваме възможност на нашите партньори да разкажат какво ги вълнува, какво ги тревожи и как виждат бъдещето, а това е винаги важно - сега дори още повече.
В момента ни връхлита процес на брутална и повсеместна дигитализация, и погледът с възхищение и уважение ще ни липсва още повече. Потърсете ценното в другите, покажете им, че сте го видели и те никога няма да го забравят. Един от най-сигурните начини да разберете дали някой цени вашето отношение към него, е дали ви вдигат телефона и дали се сменя интонацията, когато разберат, че сте вие. Това е моят индикатор дали човека отсреща е видял в мен повече от просто бизнес партньор, доставчик или клиент.
Друг интересен момент е как това да го приложим вътре в компанията.
От една страна е даже и по-лесно, но и по-рядко се използва. В момента една книгите, които чета се казва “Моши, моши Япония”. Чета я бавно и то нарочно, тя може да се прочете за ден, но тогава в главата ми ще остане един облак, едно общо усещане, без детайли, а тази книга е ценна именно заради тях. Почти на всяка страницата авторката споменава, а в повечето случаи и набляга, на японските поклони, символ на уважение и почит. Дори да са протоколни, те изразяват много и то в рамките на няколко секунди, към труда на някого или пък към това че е бил наш клиент.
Не съм бил в Япония и знам твърде малко за тази невероятна страна, но това, което знам, е, че там се уважава труда на всеки, независимо с какво се занимава, дали е регулировчик или топ мениджър. Всъщност това отношение при нас липсва и неговата липса се усеща болезнено брутално в много аспекти на живота.
Показвайки уважението си към труда на служителите в компанията ние създаваме най-устойчивата и ефективна мотивационна програма, и това не зависи от поколенията и ценза на тези около нас. Уважението към труда на всеки, неговите усилия и свързаните с това тревоги, е ключът към служители и колеги, които да милеят за работата и не мрънкат ако трябва да останат 15 мин след работно време.
Когато намерите на кого и за какво да се възхищавате, това ще бъде допълнителния двигател и във вашето развитие. Просто слезте наистина от кулата на егото, а не само да се преструвате, че сте слезли.
