През последните две седмици, във връзка със задание на клиент, ми се наложи да обиколя над 25 населени места в страната. Винаги, когато пътувам, си правя програмата така, че да имам час-два време да видя, да обиколя, да поприказвам с местните. Обикновено разговорите са завъртат около това как върви алъш-вериша, има ли препитание и т.н.
За мен това е важно, за да усещам пулса на икономиката и страната като цяло. Това усещане няма как да се придобие, ако само се возим по магистрали и пазаруваме в международните вериги – дискаунтъри.
Едно от нещата, които винаги са ме впечатлявали в тези моменти на отмора, са часовниковите кули, изпъстрили със своя колорит голяма част от градовете и селата от двете страни на Балкана.
Но защо ви занимавам с този анахронизъм – часовниковите кули са ненужни в съвремието, а някои от тях с часовници, които не работят от десетилетия.
Кулите още от древни времена са свързани със статус, богатство и отбрана. Например в Болоня и в Сванетия (провинция в Грузия) почти всяка стара къща е имала своя кула, било е въпрос на чест да построиш по-висока кула от тази на съседа. През вековете кулите са се превърнали в символ на независимост, богатство и просперитет.
Часовниковата кула от своя страна има и друга символика, модерност и напредничавост за своето време. Обикновено кулите са строени със средства и труд на цялото население на даденото място. Едни са давали пари, други труд, трети акъл, кой каквото имал. Било е въпрос на чест и символ на просперитет да се построи часовникова кула в града, пък камо ли на село.
По време на османското робство е имало и рестрикции от страна на османската власт относно височината на камбанариите и куполите на църквите. А часовниковата кула е светско съоръжение, полезно за всички, така че е могло да бъде високо и българското население си го припознавало като техен символ на възраждане на духа.
В сегашното време на страх, умора и несигурност, ние не гледаме тези часовници, за да разберем колко е часът. Ние дори и ръчните си часовници носим по-скоро като аксесоари, отколкото по предназначение. Нали телефонът ни е все и вся.
В съвремието ни часовниците на тези кули са, за да си сверим разбиранията и усещанията с нашите предци, да си спомним за тях, за техните надежди и тяхното желание страната ни да просперира и да се нареди достойно сред всички останали.
Много време е минало от тогава, от построяването им. Много горести са преминали, много мечти са изгорели на кладата на историята, но важното е да помним, че можем да преодолеем всичко и да построим днес своите часовникови кули - символ на надеждата и вярата в бъдещето. Всяко поколение има своите изпитания, революции, болести, войни, това, което се случва сега е едно от нашите изпитания.
Със сигурност не е лесно за голяма част от нас - гостенката с косата посещава много домове, носейки мъка и страдание. Но ако позволим на паниката и безверието да ни завземат душите, те няма да си тръгнат от там много време след като пандемията отмине и това ще е по-голямата беда за всички нас като общество. Важното е да се държим един за друг и да не падаме духом в тези тежки времена.
В момента всеки един от нас може да помага на нуждаещите се, така както с взаимопомощ са строели навремето часовниковите кули. Така ние ще изградим, макар и не материални, своите символи на просперитет, човечност и сплотеност.
Всяко едно поколение трябва да изгради своите часовникови кули, по които следващите поколения да сверяват часовниците си. Да построим нашите сега, във времето на пандемия, сплотено и задружно, камък по камък да градим кулата на човечността, смирението и взаимопомощта.
Може би сте забелязали, че последните текстове са малко по-различни от предишните, не са свързани с бизнеса пряко, това е така, защото в момента на всеки един предприемач и на служителите в компаниите им трябва повече вяра в бъдещето, вяра, че можем да преодолеем тези времена.
Следващия път, когато минете покрай часовникова кула спомнете си за вашите предци, какви трудности са изпитали и какво са преодолели, сверете си часовника и вдигнете глава като продължите нататък.
