В своя подробен климатичен анализ д-р Валентин Симеонов от Climateka.bg предупреждава, че светът вероятно се намира пред прага на едно от най-силните явления Ел Ниньо в съвременната история. Ученият, който работи във Федералния институт за технологии в Лозана, посочва, че водещите световни прогностични центрове вече оценяват като изключително висока вероятността за появата на т.нар. супер Ел Ниньо през периода 2026–2027 година.
В материала си авторът разяснява, че феноменът представлява естествен цикъл в тропическата част на Тихия океан, познат като Ел Ниньо - Южно колебание, който временно променя глобалния климат чрез повишаване на температурата на повърхностните води. Симеонов цитира данни на Американската океанска и атмосферна администрация, според които вероятността настъпващият Ел Ниньо да достигне категорията особено силен е около 87%, докато европейската програма Copernicus оценява този шанс на 75%. Климатичният експерт поставя специален акцент върху факта, че това естествено затопляне няма да се случи в изолация, а ще се наслои върху планета, която вече е с около 1.5 градуса по-топла спрямо прединдустриалната епоха.
Позовавайки се на анализи от Carbon Brief, ученият отбелязва, че съществува около 35% шанс още 2026 година да постави нов глобален температурен рекорд, но още по-вероятен кандидат за това остава 2027 година, тъй като пиковият ефект върху глобалните температури обикновено се проявява с няколко месеца закъснение. В анализа си Валентин Симеонов подчертава, че макар ефектите върху Европа и България да са по-слаби и косвени в сравнение с Тихоокеанския регион, натрупването на феномена върху вече затопления климат увеличава риска от нови рекордни горещини на континента, съпоставими с измерените 48.8 градуса в Сицилия през 2021 година.
Основният риск според автора не се състои в появата на нови видове природни бедствия, а в нарастването на силата, честотата и продължителността на вече съществуващите екстремни явления като суши, горски пожари и проливни валежи. Авторът разглежда и икономическите измерения на феномена, като предупреждава за възможни загуби в селското стопанство, прекъсвания във веригите на доставки и поскъпване на основни храни.
За разлика от историческото Ел Ниньо от края на XIX век, довело до тежки гладни кризи и десетки милиони жертви, днес светът разполага със спътникови наблюдения, системи за ранно предупреждение и по-добра международна координация, които могат да ограничат щетите. Поради тази причина ученият настоява, че инвестициите в адаптация и устойчиво управление на ресурсите стават все по-критични, макар те да не могат да заместят нуждата от бързо намаляване на парниковите емисии.
В заключение Симеонов обръща внимание и на нови научни модели, които показват възможността глобалното затопляне трайно да промени самия механизъм на Ел Ниньо, правейки го по-чест и по-интензивен в бъдеще.
