fbpx Стол или шезлонг? | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи
Водеща снимка
Да

Стол или шезлонг?

Наскоро няколко от моите приятели предприемачи и собственици на бизнеси споделиха в социалните мрежи картинка, която би трябвало да олицетворява мечтата и живота на предприемача и мениджъра. Тя изобразяваше поредица от столове - първо столче без облегалка, после обикновен стол, после по-хубав с подлакътници, след него голям шефски стол с кожена тапицерия и накрая шезлонг! Предполагам, идеята е, че цял живот блъскаш, правиш кариера или развиваш собствения си бизнес с една цел - накрая да се излегнеш на някой шезлонг и да гледаш безбрежния океан или родното Черно море. Но дали е така? Това ли е мечтата, заради която се изпитват всички нерви, язви и безсънни нощи?

През годините съм общувал и изпил не един литър уиски с може би вече над хиляда собственици и топ мениджъри и мога да кажа, че гореспоменатата картинка е много голяма заблуда. Всъщност 99% от предприемачите, с които работя, могат да легнат на шезлонга в момента. Отдавна са си надвили над масрафа. При голяма част от тях, шезлонгът ги чака от 10 години, я в България, я в Доминика, я другаде, но те не лежат на него. Седят си на столовете, при част от тях на същия от преди 10 години, борят се с проблемите на компаниите и се грижат за сътрудниците си.

Защо така? Нали мечтата, даже според техните споделяния, е точно това?!

Всъщност, истинският предприемач не прави бизнеса, за да се пенсионира на 40 и да гледа тъпо хубави дупета на плажа с коктейл в кокосов орех. Той просто прави нещата със страст и върви по своя път. Другото е мечтата на начинаещите, тези, които си представят, че ще вложат всичко от себе си 10-15 години и после - ех, живот здравей, здравей!

Един от любимите ми филми е "Невъзможно твой" с Джак Никълсън и Даян Кийтън, където за мен има две велики сцени. Първата, в която героят на Никълсън обяснява защо излиза с жени до 30 години, а втората е когато той продава всичките си бизнеси и отива да лежи на плажа и да пие "Маргарита". Кадърът показва как се е излегнал на шезлонга от час, гледайки океана с коктейл в ръка, в един момент става и си тръгва, осъзнавайки, че това не е неговото. Този момент ясно показва как понякога идеята за шезлонга е благодат за фалшивата мечта на бездействието. Това е най-често срещаната илюзия. Тя се подхранва в тежки моменти или когато ти идва да напуснеш цялата фирма, да се сблъскаш с клиентите и доставчиците, да си вдигнеш шапката и да се махнеш. Само че, на следващия ден пак си на стола, а не на шезлонга, без значение колко пари си натрупал.

Автентичният предприемач не прави бизнес, за да забогатее, а за да постигне целите си, да види реализирани идеите си, тези, които го карат да се върти нощем в леглото и да ходи да пуши на балкона. За истинския предприемач е важно да направи това, което е замислил, реалност, пък дали ще изкара 10 000 или един милион, е въпрос на време и до голяма степен на фокус, според мен, а според част от тях и на късмет. Аз, лично, не вярвам в слепия късмет, а само в провидението.

Ако правите нещо с цел да изкарате само пари - няма лошо. Това е като да сваляте жена само, за да преспите с нея два-три пъти. Но ако я ухажвате не само заради секса, а и поради много други причини, то вие сте готин тип - предприемач, а не мръсна гад. Същото е и в бизнеса. Този, който прави пари само заради тях самите, може да се пенсионира рано - да легне на шезлонга и да не стане, но никой няма да го помни в обществото, защото няма да е сътворил нищо съществено за него.

Затова, моля, не качвайте подобни илюзии в социалните мрежи. Не обърквайте вашите последователи относно вашите ценности! Представете си как го интерпретират служителите в компаниите - ако мечтата на шефа е да лежи на шезлонга и да не става, защо да нямат същите цели? И понеже знаят, че не могат да си го позволят, настройката да НЕ се работи толкова, колкото е възможно, или иначе казано да се мързелува порядъчно, се реализира в ежедневието.