Минаха изборите, избраха се нови кметове, общински съветници. Остават надеждите, че това, което декларираха като приоритети ще се случи поне на 50%. Това, което ми направи впечатление, е липсата на послания за подкрепа на местния бизнес в кварталите по градовете и съответно по селата. Все се говореше за привличане на инвестиции и привличане на големи риби да налеят пари в дадена община, да създадат работни места, но аз лично не чух нито един кандидат да говори за подкрепа на малкия бизнес за запазване на тези работни места, за фокус върху тези, които сами си осигуряват прехраната, че и на семейството си, а и на още няколко човека служители.
С тази колонка се обръщам към заклелите се пред конституцията нови местни управници.
Не мислете за тротоара, а мислете за тротоарното право!
Мислете за малкия бизнес в малките улички, ИТ компаниите ще се оправят сами, те имат ресурс! Спрете да пращате лелки общински служители на проверка на третия ден след отваряне на бизнеса, или ако ги пращате, то да е да ги посъветват, а не да им пишат предписания и глоби.
Преди няколко дни си купувам кроасан с кафе от едно от новите симпатични места в квартала ми, отварящо в 7:30 сутринта. Говоря си със собственичката и я питам защо нямат масички отвън, поне една-две. Нямаме право, каза тя, помещението се води магазин, а по разпоредби, магазин не може да има маси отвън - гениално, нали?!
Стига сте мислили само как да се привличат инвестиции от чужбина. Мислете как да оживеят малките магазини в кварталите, те са ни важни за качеството на живот, а не Моловете накрая на София и магазини за залежали италиански стоки малко преди Вакарел.
Малкият градски бизнес е направил преди векове градовете независими институции, това е движещата сила, помогнете им!
Аз ги виждам как затъват през последните три години, за много от тях няма надежда да изплуват без подкрепа. След всеки затворен обект зейва дупка, мръсна витрина, надраскана с графити и опикана от домашни любимци. Стои сред другите обекти като дупка на изваден зъб и колкото и другите обекти да са лъскави, тази дупка си е там и влошава цялата среда. През последно време такива дупки в бизнес средата станаха много - през врата, през две.
Безспорно част от този бизнес не е оригинален и копира другите, не дава кой знае каква добавена стойност, но пък е там на една ръка разстояние и е част от екстериора на квартала.
Преди много време една българска журналистка попита финансовия министър на Турция, с интонация, все едно е открила свещения Граал под носа му, дали знае, че около Босфора в подлезите и на брега се продават всякакви стоки, без да се пускат касови бележки и как турската държава губи от това?
Човекът със смолисто черни мустаци се усмихна със снисходителност и каза: Мислете ли, че точно ние не знаем какво се случва в сърцето на Истанбул? Много добре знаем, но по-добре тези хорица, които продават два-три чифта дънки, 10-15 сандвича с риба или пет кила фъстъци да си изкарват прехраната, тяхната и на някой друг чирак, отколкото да легнат на гърба на турската държава.
Мислете как във вашето населено място да не легне нито един, дори и пишман малък бизнесмен, върху нашия гръб.
Дайте шанс дори на не баш кадърните да изкарват някой друг лев, за да харчат и те в същия квартал. Да сложат по някоя саксия и пейка отпред, да изметат пред дюкяна сутрин.
Вечер, когато се прибирам от офиса да дома, минавам през моя квартал и наблюдавам следната сцена - млекарката, едната касиерка от местния хранителен магазин, готвача от магазина за храна за вкъщи, цветарката и още двама-трима местни труженици, които сутрин поздравявам в 8:15 пръв, да пият по една бира и някой даже по една водка от българската, да си бъбрят и да са по своему щастливи, че си бачкат в квартала и че са си тук. Не им отнемайте тази превилегия, нито в Борово, нито в Люлин, а със сигурност и в Попово, и Велико Търново, защото веригите не придават облик и на се част от душата на града, те са импланти.
Подкрепете малкия бизнес с реални мерки, градовете и селата ни няма да загубят, само ще спечелят!