Повечето от студентите имат опит на пазара на труда като кандидати за работа, стажанти или служители. Според проучване на Делойт България 60% от тях работят или стажуват в момента, а 70% имат професионален опит, придобит по време на обучението си. Българските студенти са изразили своето мнение по 50 въпроса свързани с Първите им стъпки на пазара на труда.
Студентите на възраст между 24-26 г., които завършват своята бакалавърска степен или в момента учат за степен магистър, имат повече възможности за стаж или за постоянна заетост, за разлика от учещите в първи или втори курс на възраст между 18-20 години. 60% от първокурсниците и второкурсниците във висшите учебни заведения нямат никакъв професионален опит към момента.
Според Кремена Кралева, мениджър „Човешки ресурси“ в Делойт България, това потвърждава очерталата се тенденция, според която

работодателите търсят предимно по-опитни и зрели кандидати, които имат повече академични познания.

Тези студенти, в повечето случаи, вече са установили своите интереси за кариерно развитие и са по-мотивирани да търсят конкретен тип работа.
„Повече от половината от интервюираните вече са имали възможност да намерят работа или стаж в своята специалност, което е окуражаващо; и по-важното, студентите намират подобен тип заетост за много полезен - повече от половината интервюирани смятат, че стажовете и заетостта по време на образованието ще им отворят нови възможности в бъдеще“, казва Кремена Кралева. Това очакване отговаря на предпочитанието и на работодателите за практически опит и обучение на работното място, които все още изглежда, че предлагат предимство пред чисто академичната подготовка. Това ясно доказва и нуждата за усъвършенстване и увечиванате на практическия фокус на предлаганите от работодателите стажантски програми.

Може би не е изненада факта, че едва 23.5% от младите хора смятат, че са добре или сравнително добре подготвени да се справят с бъдещата си кариера. Студентите са още по-критични спрямо начина, по който университетите ги подготвят за процеса на търсене на работа и само 11% дават положителна оценка на тази подготовка. Тези резултати разкриват, че недоволството е съсредоточено основно върху не-техническата част на образованието в университета, сфера в която е необходимо по-нататъшно сътрудничество между образованието и бизнеса.

Повече от половината (54%) от интервюираните са убедени, че специалностите, които изучават са търсени от работодателите; 79% вярват, че биха предложили високо или сравнително високо качество на работодателите. 35% от участниците в проучването са уверени, че ще си намерят работа в сферата на професионалната си специализация за по-малко то 12 месеца, и едва 23% смятат, че да намерят привлекателна позиция зависи изцяло от тях.

Тези резултати са сигнал за противоречие между самооценката на младите кандидати за работа и настоящите пазарни условия.

Безработицата сред младите хора на възраст между 15-29 г. е малко над 20% през второто тримесечие на 2012 г. и продължава да се увеличава. Съгласно подобно проучване (проведено от Националния статистически институт на България) повече от половината от безработните в България са квалифицирани като „дългосрочно” безработни. Има програми за млади хора, които тъкмо започват кариерата си, но те са насочени основно към предоставянето на временна заетост.

Друг факт е, че близо 70% от интервюираните заявяват, че имат желание да се преместят в друга държава, ако получат добро предложение за работа. Подобни възможности са намалени от ограниченията за българи на трудовите пазари на някои държави-членки на ЕС, които ограничения обаче ще отпадат в краткосрочно бъдеще.

Очакванията за заплащане на стажове и първа заетост показват желанието на интервюираните да приравнят местното заплащане към европейските стандарти, като се има предвид, че България предлага най-ниските заплати от всички държави членки на ЕС. Малко над 46% от интервюираните очакват чистото заплащане на стаж да бъде между 151-250 евро на месец, което е приблизително 50-80% от средната заплата в България.

В сравнение с връстниците си от Централна Европа, българските студенти, подобно на колегите си от Балканския регион, изразяват по-песимистични нагласи по отношение на образователната система, икономиката и пазара на труда, докато най-оптимистично са настроени студентите от Балтийските държави. Критичността към нивото на подготовка, което студентите получават от университетите си за своята бъдеща работа и за процеса по търсене на такава, е характерна за целия Централно-европейски регион. Както у нас, така и във всички останали държави, участвали в проучването, се усеща необходимост от повече комуникация между работодатели, университети и институции, с цел продуктът на образователните системи да се приспособи към нуждите на пазара на труда.