Преди известно време пътувах в командировка за един ден, но този път, по изключение, не шофирах аз, а се возех. На връщане вече се смрачаваше, в колата беше топличко и аз кротко си задрямах. Това, което ме порази, беше, че всяка дупка, всяко тръскане усещах в пъти по-силно отколкото, когато карам, или поне когато съм буден. Всичко те изненадва и всичко е драматично, имах чувството, че сме минали портал на времето и отново сме в началото на 2000-ите, когато по пътищата още не бяха зарити траншеите от Първата световна. Когато не си подготвен, всяка неравност, особено на магистралата, я усещаш като кратер на вулкан, същото е и в бизнеса.
Много компании се движат с добра скорост, по начертан път, но освен този на кормилото и може би още двама-трима, всички други се возят и повечето от тях са задрямали. И тогава, когато нещо дори леко разтръска организацията, гледайте какво става! Половината се събуждат и започват да се оглеждат възмутено - ама как така, какво става, защо друса така, шефът да не си мисли, че кара картофи? Естествено, има и такива, които спят по-дълбоко и само се почесват тук-там и продължават да си похъркват.
Средата е твърде динамична, за да няма сътресения дори в компании, които са устойчиви и утвърдени от години, поради което при една-две дупки по пътя, често някой от задрямалите казва - моля, спрете, аз искам да сляза тук, не се търпи, а то не се търпи, защото е дремал последните година-две.
Въпросът не е как да избегнем дупките, така или иначе все в някоя ще попаднем, а как да не ги усещаме толкова драматично. Ами чисто и просто не дремете. За да не дремят хората в компанията, трябва да създавате разнообразие, защото рутината ни кара да се успиваме и съответно после всяка промяна да ни се струва като изригване на вулкана Етна или онзи с дългото име в Исландия.
Много от моите клиенти при такава дискусия ме питат какво да направим, нашите служители нямат време, за да ги отклоняваме от основните им дейности. Липсата на време е най-сигурният индикатор, че даден човек е влязъл в коловозите, а понякога даже в окопите на рутината. Ако щете, ме напсувайте за тази ми мисъл, но е така. Рутината изпълва времето с дейности, за които не се замисляме дали можем да свършим по-лесно, по-бързо, по-ефективно, и това е чисто и просто, защото така сме го правили от години, или още човекът, който ни е предавал позицията, ни е казал: „Ние това, тук, така го правим.“
Другото хапче за задрямване е опитът. Той също ни кара да работим по установени правила, които може би вече не са най-ефективните, най-малкото поради факта, че за 20 години служителите са се сменили от поколение Бейби бумъри към поколението на Милениалите. Ако искате да изкарате хората от офиса, ги пратете с един от търговците в командировка за ден-два. Ако искате да събудите някой търговец, го пратете в склада или на оперативка на байерите. Това няма да е прахосано време, повярвайте ми! След това тези хора могат да споделят много свои идеи и ще са будни още известно време.
Да караме служители в една организация да дават идеи в области, които са извън тяхната рутина, е най-сигурният начин да ги държите будни и съответно дупките по пътя, които пряко не ги засягат, да не ги изненадват и стряскат силно.
Преди време провеждахме разговори със служителите в една клиника и поисках да разговаряме и с чистачката. Мога да ви кажа, че това беше човекът, който даде много ценни съвети за промяната. Тук нямаше его, което да пречи, пред нея никой не се правеше на това, което не е, както пред собственика или главния лекар. Тя вижда всичко, както си е, и понеже наблюдава, тогава когато другите работят, т.к. в тези моменти би пречела, ако почиства, знаеше много повече от голяма част от мениджърите, просто никой не я беше питал, та нали беше чистачка и то от ромски произход.
В момента ентусиазмът относно изкуствения интелект е толкова голям, че хората смятат, че той ще ни реши много проблеми. Сигурно са прави, но в същото време той ще е много сериозно сънотворно лекарство и в един момент, когато вашата организация или вие самите като личност попаднете в дупка, кого ще попитате? От кого ще потърсите отговорност – от AI ли? Навремето имаше много готин лаф – група съветски учени откриха, ама кои са тези учени, къде са, били ли са трезви, когато са го открили, това никой не знае, така и с AI.
Дръжте хората си будни, дръжте се будни сами себе си, променяйте се, независимо дали Ви е приятно или не. Това е моето верую, в това вярвам най-много – че няма нищо по-устойчиво от промяната и ако ние се променяме, то това означава, че сме устойчиви. Ако ли не, шансът някоя дупка да ни изхвърли от пътя е много голям.
