Преди известно време попаднах на интервю с актьора Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България. Разказваше за спектакъла „Духът на поета“, в който играят той и още двама актьори, единият от които е Валентин Танев, друг наш забележителен артист. Пиесата е за заветите на Христо Ботев и спора между Стефан Стамболов и Захари Стоянов. По време на интервюто Мутафчиев сподели, някак между другото, като нещо съвсем естествено и незначително следното: „Ние сме играли пиесата вече 200 пъти и всеки път преди постановката с колегата си минаваме двамата текста“. Това направо ме разтърси!
Двеста пъти и пак си прочитат текста преди спектакъл, тези двама актьори, които са майстори в своята област, четат всеки път текста на пиесата. Нали се досещате, че те двамата, изключително опитни и обиграни, след толкова спектакли и на сън да ги бутнеш, ще си кажат репликите. Ако трябва даже и отзад напред и пак обратно. Но те не разчитат на това, те се готвят всеки път, потапят се в пиесата, в идеята. За мен това показва отношение към зрителите, към това, на което си отдал живота си, и най-вече към себе си като личност. Прекланям се пред такова отношение, може би защото и аз вярвам в подобни ценности! От друга страна, във всяка една сфера има „велики“ кадри, смятащи се за не по-малко опитни „актьори“ в своята дейност, които според тях нямат нужда да се готвят за каквото и да било. Те всичко знаят и всичко могат, няма какво да научат повече в своята област!
Аз също излизам често пред публика, макар моите „спектакли“ да са различни и въпреки че нямам точен текст, а в голяма степен е импровизация на момента, аз минавам отново и отново през цялата тема, през цялата презентация слайд по слайд, потопявам се в материята, независимо че съм я „играл“ над 200 пъти.
Защо захващам тази тема?
В ежедневието се сблъсквам много често с мениджъри, търговци и всякакви други индивиди в компаниите, които не се готвят за срещите си, не се готвят за клиентите, карат го на опит, натрупан през годините, и стратегията „отиграване на момента“. Те вярват в себе си повече, отколкото в каквото и да било друго, и съответно вселената ги наказва почти ежедневно, но те не го забелязват, а го отдават на редица други външни фактори.
Тези дългогодишни и на пръв поглед много опитни служители отиват, образно казано, а в редица случаи и не само образно, с ръце в джобовете на срещи, оперативки, брейнсторм сесии, обучения и т.н., даже тефтер не си носят, да не говорим за нещо повече. Това са хора, които смятат, че всичко си знаят, те са от години в бранша, няма какво да ги изненада, те си познават клиентите и вярват в това толкова безпрекословно, че няма как да ги убедиш в противното по никакъв начин, и дори някой от клиентите да се откажат да работят с тях и компанията, която представляват, те това не го приемат за личен провал. На тях винаги им е виновно нещо друго, било то цената или липсата на гъвкавост в процедурите на организацията, а в краен случай някой колега ще да е оплескал нещата.
Най-голямата им грешка е, че не се готвят за техните представления. Ще се повторя, защото наистина е потресаващо - те смятат, че всичко си знаят и не слушат никого, нито шефа, нито другите в екипа, не слушат клиентите си, не слушат никой друг освен собствената си изтъркана грамофонна плоча със стари шлагери от преди 10-на години. За тях всяко ново предложение е несъстоятелно и неработещо.
Имах преди години случай с такъв мениджър, който беше в компанията от 18 години, спрял в своето развитие има-някъде преди 10. Той смяташе, че всичко си знае и всичко може, а за проблемите в бизнеса виновна беше компанията. Този въпросен мениджър на всяко предложение по време на проекта, в който бяхме консултанти, ме контрираше с думите „това сме го правили и не работи“. Когато го питах кога е правено, той отговаряше с точни дати и години, които винаги бяха преди повече от 7-8, че и 10 години. Въобще не си даваше сметка колко много време е минало и че това, което не е работело тогава, може да работи сега и обратното.
Нещата се променят и то драматично бързо. Онази древна мъдрост, че никога не можеш да влезеш два пъти в една и съща река, в момента е още по-валидна, защото често реката е станала поточе или пък след 100 метра има водопад.
Това е може би най-голямата илюзия в съвременния бизнес - да се смяташ за готов.
Няма такова положение като да си готов на 100%, то и на 80% няма. Подготовката преди всяка среща е важна, но не по-малко важно е и да се готвиш за следващата минута, за следващия отговор по време на самите срещи, като слушаш и най-вече наистина чуваш отсрещната страна какво ти казва и се стараеш да разбереш защо ти го казва и какви са мотивите й. Гответе се постоянно и за всичко, спомнете си стария девиз на пионерите „Винаги готов!“. Не е лесно, но само така ще сте на върха на вълната!
