fbpx Дайте шанс на Дон Карлос! | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи
Водеща снимка
Да

Дайте шанс на Дон Карлос!

Една от любимите ми опери е „Дон Карлос“ на Верди - тежка, дълга, трагична като фабула. Историята на пръв поглед е тривиална: търсят булка на испанския престолонаследник, баща му е владетел на половината свят, но в момента, когато се появява булката, бащата се влюбва и решава да я направи своя жена. Докато пиша сега, съм си я пуснал и се наслаждавам. Двете ми любими части от нея са арията на Крал Филип и по-точно изпълнението на Борис Христов в зала България, и арията на Великия Инквизитор в различни изпълнения.

Тази опера може да се интерпретира по различен начин.

Ако приемем, че жената е символ на властта в една компания и предстои трансфер на лидерство между поколенията, как съвременният Дон Карлос чака своя миг, а съвременният всемогъщ Филип се терзае дали да я предаде и какво ще стане с неговите владения, независимо колко големи или малки са те. Няма значение, те са придобити с кръв и усилия през неговото управление. Обичайно той е тръгнал от някой гараж, а сега ехеее… и трябва да ги предаде на синковеца, както обикновено се изразяват съвременните Филиповци. Често наблюдавам тази драма в компаниите. Кралят всъщност не е толкова коравосърдечен, колкото изглежда; при него има нежност, както при виолончелото и цигулката, които са основна тема в неговата ария. Той е склонен да предаде властта в името на бъдещето, но винаги има по един Велик инквизитор в компанията, който е много предпазлив и мнителен в това отношение и го съветва да не бърза.

Кой е в ролята на Великия Инквизитор в компаниите?

Това обикновено е служител, в повечето случаи дама, работеща в компанията има-няма 20-30 години, отдала живота си на фирмата, повече даже от шефа, отдала енергията си, ако щете дори младостта си, и насреща получила безгранично доверие от страна на съвременния Филип. Тя не е искала никога дял от фирмата, никога не е предала идеята, кара автомобил, който да й върши работа, има сравнително скромен кабинет, но има и почти безгранична власт, тя командва, тя съветва, но най-вече има правомощията да гърчи всички. Това е Гранд Инквизиторът в бизнеса!

Тя или той определя какви ще са отстъпките, независимо от търговската политика на компанията, кой ще има отложено плащане и какво ще е кафето за персонала и за шефа (много често то е различно). Драмата идва, когато Дон Карлос – принцът или принцесата наследник, започне да иска да заеме своето място. Понякога в тази борба за сърцето на Краля и реалната власт побеждава наследникът, като Великият Инквизитор отстъпва мястото си като душеприказчик, но тогава дупе да му е яко на персонала и особено на средния мениджмънт, още повече ако Инквизиторът е жена и мениджмънтът е от дами. Виждал съм и варианти, когато в един момент на престолонаследниците им писва и си тръгват от компанията, правят собствен бизнес, за да натрият носа на собствените си родители. Но най-тежкият случай е воденето на дългогодишна война в компанията между различните лагери; тогава бизнесът страда най-много, губи клиенти и облик на пазара.

Но да се спрем върху факта защо въобще има Велик Инквизитор в компанията.

В редица случаи финансовият или оперативният мениджър поемат тази роля, щат-не щат, защото собственикът не иска да е лошият полицай във фирмата, не иска да си натоварва кармата, както ми го казваше навремето един от собствениците на компанията, в която бях търговски директор. Чисто и просто Кралете имат лукса да си изберат ролята на готиния. В очите на персонала обичайно такъв собственик е добрия цар, заблуждаван от гадните царедворци. Самият собственик не иска да си цапа ръцете с дребни неща, като да откъсне две-три глави или да налага глоби, и ето че се появява необходимост от Велик Инквизитор - строг, безскрупулен, този който знае, че е в ролята на гадняра, но си казва - то без такъв няма прокопсия, няма да се случат нещата, те ще му се качат на главата, твърде много е добър и мекушав шефът.

Тази схема обаче работеше допреди да се появят на сцената поколение Y. Те вече не са склонни да бъдат гърчени просто заради гърча и колкото и шефът да е готин и харизматичен, в един момент заради Великия Инквизитор си хващат шапката и си тръгват, защото просто не приемат този формат. За тях тази оперна роля е отживелица или поне в този формат на истерии, повишаване на фалцети, тряскане на врати, размахване на глоби и други подобни.

Великият Инквизитор!

Необходимото зло в редица компании, но само тогава, когато няма престолонаследници, когато нещата се задържат, а не развиват, тогава, когато вятърът на Скорпиънс още не е повял. Борбата между Великия Инквизитор и Дон Карлос за душата на Крал Филип се случва в почти всяка компания, под една или друга форма, и колкото по-бързо приключи, толкова повече войска ще остане и тя ще е боеспособна. Иначе вътрешнофирмените междуособици ще съсипят цялото наследство и независимо кой ще победи, няма да има какво да управлява.

Отдайте заслужените почести на Великите Инквизитори и дайте шанс на Дон Карловците, те заслужават, сега му е времето, след това ще е късно…