През последните няколко месеца къде покрай вездесъщата дигитализация, описвана ни почти толкова прекрасна и светла както идеята за комунизма преди век, къде чисто и просто покрай ядове с ERP, CRM и всякакви други компютърни вълшебства, забелязвам една интересна и нова поне за мен закономерност.
Тоталната безнаказаност и дори мога да кажа святост на ИТ мениджърите в компаниите, независимо дали са на служба, т.е. на трудов договор или фрилансъри. Няма по-святи и чисти от служебни грехове хора, Богородица дори не може да им стъпи на малкото пръстче, никога не са виновни. Когато нещо се случи с подвластните им виртуални владения, винаги са виновни други и това най-често са орките - т.е. останалите служители на компанията, дигитално неграмотните или не чак толкова грамотни, колкото тях. А ако случайно това оправдание не свърши работа, то в краен случай обяснението е, че се е намесил лично Сатаната под формата на токов удар или хакерска атака.
Хайде, ще кажете, кой не се оправдава и не прехвърля вината на външни фактори (особено в корпорациите). Винаги можем да се оправдаем с ниската ликвидност на пазара, с последствията от КОВИД, с ниската мотивация на колегите, войната - универсално оправдание в последно време, в краен случай с гравитацията. Разликата между Айтитата и простосмъртните служители е в това, че другите ги посичат - кой с неизплатен бонус, кой го натирят регионален мениджър я във Враца, я в Лом, а някои дори биват ритуално обезглавени и си тръгват от компанията.
Айтита обаче винаги остават сухи, дори да им гърми системата и служителите и всеки понеделник да се молят тя „да запали все едно е стар Запорожец“ - цитат на касиерка от банката, в която са част от парите ми. Никой не вдига дамоклев меч, никой не издига гилотина или клада пред офисбилдинга, където е HQ. Напротив, дори най-големите шефове прекланят глави, а нерядко и коляно пред тез нови неръкоположени властелини на голямото тайнство - дигитализацията. Това съвременно сакрално учение, което обещава прекрасно бъдеще, както и неговите предшественици, се е просмукало навсякъде, но за нас простосмъртните и невежите си остава недостижимо!
ИТ мениджърът е новият магьосник Мерлин, от който дори Великия Крал Артур се е страхувал! Няма корпоративна сила, която да го бутне. Него не го засягат нито съкращения, нито намаляване на бюджета. Не дай си Боже му покажат вратата и на другия ден дигиталният свят на компанията, банката или каквото и да е организация ще гръмне, ще се запали като вестник “Работническо дело” след десет години на тавана!
Мастити собственици се прекланят пред своя ИТ служител с размъкнат пуловер и мазна коса, все едно пред тях е великият инквизитор от операта Дон Карлос на Верди. Няма по-ненаказуема сила и страшна присъда от тази, на дигиталния свещенослужител. Няма по-страшен орден в съвремието от този, на дигиталните рицари или йезуити (с кое от двете имена ще ги кръстите избора е ваш).
Те са незаменими, защото сами успяват да си го направят и единственият начин да се разделите с тях е с добро или ако решат сами да си тръгнат, което се случва единствено, ако са им предложили поне двойно по-висока заплата и безплатна бира на корем.
Тъжно, много тъжно, но това е действителността и понеже собствениците и СЕО-тата не могат да обвинят този могъщ служител, в каквото и да е, защото той може да ги манипулира както си поиска, търсят други жертвени агнеци или както му казват на руски “Козел отпушения” на корпоративен език. Някой, който трябва да е виновен, защото трябва да има такъв, а това, че няма достъп до дадената система по-голям от този на чистачката, няма никакво значение.
Мина е 6-ти май, после ще дойде и 9-ти май, все дни с паради и си мисля, че вместо армейски части и гвардейски роти, на площадите трябва да излязат ИТ специалистите, кохортата на победителите в 21. век. Да преминат под Триумфалната арка, както немските войски покорили Париж през 1940 г. или както съветските войски на парада на победата на 24 юни 1945 г., все едно кое историческо събитие ще си изберете. Ние, останалите, ще стоим отстрани и ще ги поздравяваме като покорени от тяхната невидима сила. В най-добрия случай ще ги поздравяваме както гладиаторите са поздравявали римските императори преди схватка с лъвовете на арената.
Ave imperator/IT, morituri te saltunat!
Има ли още битки за нас старите измъчени гладиатори, без майсторството с дигиталните оръжия, приложения и интернет? Според мен все още се намират, но въпросът е до кога и колко?
За мен Айтитата не са нито рицари, нито монаси асасини, а чиста проба новите варвари, приемници на Атила и Чингиз хан. Те вече разрушават нашата недигитална цивилизация и на нейните отломки ще се опитат да построят своя, но едва ли ще успеят, т.к. на свой ред много скоро ще бъдат покосени от тяхното собствено отроче - изкуственият интелект, с което сега се фукат като с вундеркинд. Но това тяхно дете едва ли ще се впечатлява много от своите родители.
