fbpx Съживеният таван на една реконструирана семейна къща | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Съживеният таван на една реконструирана семейна къща

Съживеният таван на една реконструирана семейна къща

В село Врачеш семейство Кацарски сами преустрояват тавана на къщата си в уютно и модерно жилище. Васил Кацарски и синът му Тодор са потомствени майстори-бъчвари. В къщата им се намира и работилницата, от където излизат едни от най-качествените бъчви в селото.

В село Врачеш семейство Кацарски сами преустрояват тавана на къщата си в уютно и модерно жилище. Васил Кацарски и синът му Тодор са потомствени майстори-бъчвари. В къщата им се намира и работилницата, от където излизат едни от най-качествените бъчви в селото.


Двуетажната къща е събрала три поколения - две баби на първия етаж, Васил Кацарски и съпругата му на втория, заедно със сина и снахата Пенка. Миналата година Тодор и Пенка решават да използват необитаемия таван, за да си направят собствено жилище. Правят го сами, с помощта на родителите си, и сега таванът е станал най-привлекателното място в цялата къщата.
Идеята се приема малко недоверчиво - дори Пенка не е много убедена, че може да се живее на стар таван, но започват преустройството през есента. Таванът е четирискатен, традиционен български невисок скат, но има надзид около 1,20 м и той дава необходимата височина за стаите. Площта е 90 кв.м.
Първоначално се консултират с архитекти. След изчисления с компютри, правят модели и предлагат да се укрепи плочата на тавана, като се качат допълнителни греди с въжета и повдигащи механизми отстрани на къщата.
В крайна сметка Тодор, Васил и бащата на Пенка решават сами да направят укрепването. Разчистват всички ненужни вещи от тавана, подреждат отново целия покрив, сменят керемидите с Ондулин, който по-малко тежи на конструкцията. Изливат плоча на пода, който е бил дъсчен.
За изолация използват минерална вата с фолио от вътрешната страна. Облицовката отвътре е с гипсокартон. Сами правят и разпределението - с блокчета Итонг ограждат първо входно антре около стълбите, после помещение за баня, спалня, две балкончета на запад и юг, голяма трапезария и детска стая.
Осветление и проветрение
внасят с покривни прозорци Velux, които монтират сами
В банята използват прозорец с полиуретаново покритие.

Рационално са оползотворили всяко свободно място

Например с хоризонтален бойлер в нишата под прозореца VELUX в банята, или бюро с компютър в спалнята.

До зимата са готови спалнята и банята с антрето, и вече всички са впечатлени от красивия дом, който създават сами на неизползвания таван. Гледката от последния етаж е към планините и зеленината във всички посоки около Врачеш.
Нямат проблеми с течове от прозорците VELUX, но се появява теч от едната тераса и се налага допълнително да я изолират
Сега работят и събират средства да довършат и останалите стаи. Занаятът им е наследство от пра-пра дядо Цветко Пейчиновски, който започнал като майстор на качета. Всички го знаели като Цветко Кацаря - оттам и фамилията Кацарски. Сега Васил и Тодор се занимават предимно с правене на бъчви за вино, като над 90% от продукцията си изнасят зад граница. Произвеждат бъчви от 225 литра, по европейските норми за качество и изнасят за Испания, Италия, Гърция и Швейцария. Внасят нововъведения в стария занаят, имат и страница в интернет (www.katsarski.com). Освен бъчви, правят и индивидуални оригинални проекти на клиенти - маса със столчета, чебър за цветя, поставки за вина, вана и др.
Интересно е, че в малкото село Врачеш има над 15 майстори бъчвари. В околността няма нито материал, нито лозя. Но занаятът е тръгнал от качетата - те са били съдовете за сирене, сланина и туршии, не за грозде. Едва по-късно започват да се правят и бъчви, за които техонологията е по-трудна и изисква огъване на дървесината.
Материалът е най-големият проблем в работата на семейство Кацарски. Използват само дъб, вид благун, търсят изключително качествена и чиста дървесина. Купуват я из цяла България, а може би и скоро ще трябва да внасят от Украйна.

Facebook коментари