fbpx Бизнесът в дебата плосък или прогресивен данък | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Бизнесът в дебата плосък или прогресивен данък

етикети

Националното законодателство на всяка страна създава и регламентира данъчния климат, при който се развива бизнесът и се утвърждават предпоставки за генериране на печалби. В България от 2007 г. съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) всички юридически лица и неперсонифицирани дружества, които извършват стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с корпоративен данък в размер 10 на сто или т.нар. „плосък данък“. (ЕТ-тата са частен случай и плащат 15% данък върху доходите си от стопанска дейност). Между 2000 г. и 2010 г., броят на страните, които приемат пропорционалната данъчна система нараства от девет на четиридесет, което показва за първото десетилетие на 21 век актуалната й приложимост в световен мащаб.

В България въвеждането на единната данъчна ставка (10 на сто независимо от размера на корпоративния и физическия доход) се очаква да осигури простота и прозрачност на облагането, по-бърз икономически растеж чрез привличане на преки чуждестранни инвестиции, по-големи стимули за наемане на работна сила, както и ограничаване на данъчните нарушения. Една от прогнозираните важни последици от ниската ставка е намаляване на разходите за частния бизнес и ограничаване на разпределителната роля на държавата. В търсене на оптималното данъчно облагане, на бизнеса се обещава на конкурентно-пазарен принцип да заработва своите печалби – нещо жизнено важно за една развиваща се, отворена и малка икономика. Действително проведената данъчна реформа довежда до значително намаляване на тежестта на преките данъци върху доходите, както и се повишава тяхната събираемост.

Но успоредно с този положителен ефект, в годините след въвеждането на новата ставка, се увеличават допълните разходи за бизнеса. Увеличена е минималната работна заплата от 180 лв. през 2007 г. до 340 лв. през 2014 г. Отчита се общо нарастване стойността на минималните осигурителни прагове по основни икономически дейности около два и половина пъти, както и биват увеличени ставките на плащанията за здравни и пенсионни осигуровки (общата ставка на социалните и здравните осигуровки за 2014 г. е 30.3%). Успоредно с това, в световен план се разразява финансова и икономическа криза, която бързо редуцира очакваните ползи от въвеждането на плоския данък. За твърде кратък период икономиката е стимулирана от навлизащите частни инвестиции, които отстъпват място на вътрешна стагнация на пазара. От кризата най-ощетени се оказват домакинствата и компаниите с по-ниски доходи, което води до нарастване на бедността и до задлъжнялост и фалити на малки и средни предприятия.

Още през 2012 г. в Централна и Източна Европа започва отлив от плоското данъчно облагане

Чешката република и Словакия преминават към прогресивно данъчно облагане като целта е по-богатите данъкоплатци да плащат по-големи данъци. Урокът, който си взимат управляващите в тези страни след години на подоходно облагане е:

плоските данъци работят добре, когато една икономика се разраства, но не толкова добре, когато тя е в застой или рецесия

Кризата засяга най-бедните, а от по-богатите се очаква да платят своя "справедлив дял" от бремето. Проблемът с подоходното облагане е заложен в самото начало на неговото прилагане по политически, а не икономически обосновани причини. Редица страни прогласяват своите плоски данъчни режими като символ на прехода им към пазарна икономика и отвореност към инвестиции. Но изпращането на този сигнал вече не е приоритет за страни като Словакия, която е привлякла значителни инвестиции от Западна Европа. През май 2004 г. Словакия е първата централно европейска страна, която въвежда плоския данък и се счита за един от поддръжниците на данъчни системи с ниски единни ставки. Въпреки това, през януари 2013 г., току-що преизбраното правителство на левицата въвежда директно прогресивен данък върху доходите като част от нов пакет за строги икономии.