Има един стар готин лаф: Шефе, как искаш да го направя, както ти искаш или да останеш доволен? Колко често искаме да го кажем на ръководителите си, на клиентите си, даже в семейството си. Доколко трябва да поставяме задачи и да чакаме резултатите или да казваме на своите служители как да свършат работата, за да сме сигурни, че ще я бъде както трябва? Доколко трябва да се доверяваме и да даваме свобода на действие, за да се постигнат съответните цели? Все тежки и не еднозначни въпроси.
Много от служителите се мотивират от поставяне на цели или възлагане на дадени проекти, но се демотивират, ако паралелно с това им кажем и как да си вършат работата. Къде е този баланс на свобода и процедури? Как хем да сме сигурни, че ще се свърши работата, хем да не превърнем служителите си от двигатели на бизнес в зъбни колела изпълнители? Ако успеем да напипаме този баланс и постоянно сме нащрек дали не сме залитнали в една или други посока, само тогава можем да сме сигурни, че и вълкът ще е сит и агнето цяло. Освен ако вълкът не е станал веган междувременно.
Естествено, няма универсални отговори на тези въпроси, всеки път е различно и на база съответната специфика и ниво на корпоративна култура и организация на работата, но все пак мисля, че има и някои приложими в голяма част от случаите подходи, разбира се като изключим АЕЦ-а и подобни организации. Поставяйки цел, възлагайки проект, недейте веднага да казвате как да стане. Дайте свобода да се помисли поне ден-два. Недейте да ограничавате творческия потенциал, още от самото начало. Недейте да убивате в зародиш възможността да се родят идеи, които могат да са по-адекватни и по-добри от вашите. Дайте шанс за няколко дни идеите да узреят и след това да ги коментирайте и отсейте това, което е ценно от плявата. Не давайте указания, а задавайте въпроси - как ще стане, как ще се случи, какви трудности могат да възникнат? Провокирайте мисли, а не задавайте шаблони - така много бързо ще разберете кой е винтче и кой двигател или поне иска да бъде двигател, защото това си личи първо от идеите, които се предлагат - дали са обмислени или се предлагат просто, за да се предложи нещо.
Най-демотивиращото за мислещите служители е да се преминава от една крайност в друга, т.е. от това „оставям ви да си вършите работата, както прецените“ до рязко преминаване към формата „Вие сте служители, ще работите така както аз ви кажа“. Това се случва често, когато първо се даде свобода и към края на поставения период за постижение се види, че не се случват нещата и няма да са постигнати съответните цели. Естествено в голяма част от случаите дори рязко да се промени стилът, целите не се постигат, обемите не се продават, само служителите се демотивират, т.к. те не могат да се препрограмират. Нямат копче за превключване от един режим в друг, не са перални или телевизори.
Установяването на практика за следене на постижимостта на таргетите, при преминаване на първите 20% от времето, задаване на съответни коригиращи действия, без навлизане рязко, след това при 50% и съответно 70% и 90% от времето, е може би един сравнително добре работещ вариант в голяма част от случаите.
Друг важен момент, когато дадете възможност да ви предложат подход на работа и как ще се постигнат целите, искайте или дайте, в зависимост в коя роля сте, не постигане на 100% от таргета, а 120%. Тогава шансът да постигнете 100-те процента значително се увеличава, чисто и просто защото мисълта за постижимост е друга.
Всичко това хубаво, ще кажете, добре си го написал, но какво правим, когато нямат идеи и чакат ясни инструкции? Когато нямат идеи, значи някой, може и да не сте вие, е стъпкал желанието да се дават под някаква форма. Често ръководителите и собствениците на компании стъпкват желанието да се предлага, както стъпкваме охлюв излязъл на тротоара след дъжд - даже не го забелязваме, но за охлюва, с крехката му къщичка, това е краят. Приемете, че желанието да сме креативни на работното място е почти толкова крехко, колкото черупката на охлюв и трябва да внимаваме да не стане фал.
Креативността се възпитава и се полива като крехко и красиво растение във всеки един от нас и в колектива като цяло. Насърчавайте вашите колеги и служители да рисуват, да танцуват, да пишат, ако щете заварчиците да се занимават със стиймпънк изкуство. Креативността в една област може да се пренесе в други, но ако я няма в свободното време, няма да я има и на работното място.