Въпросът е абсурден. Но когато на някой концерт или спектакъл видиш една шепа публика и то роднини на артистите ти става тъжно и болно. А такива вечери на изкуството у нас има... И започваш да се питаш - артистите ли са слаби, организацията ли е лоша и липсва реклама, изкуството ли, което представят е странно и няма нищо предизвикателно в него, толкова ли много са културните прояви в този град или просто хората нямат нужда от два часа “прекарани” в залата, попадайки в друг свят. Сигурно е от всичко по малко. Когато преди малко повече от десетина години завърших Музикалната академия в София понятието арт мениджмънт не съществуваше. Защото Агенция "Музика" организираше камерните концерти (по спусната бройка от горе и независимо дали в залата има 7 души публика), оркестрите бяха само държавни, а на опера, след премиерата водеха под строй войниците. Прекрасното беше, че в страната имаше няколко арт фестивали, които наистина бяха събития с огромна стойност и съществуват и до днес. Това показва само, че стойностното оцелява, независимо през какви трудности преминава. Всъщност в живота лесни неща няма. А изкуството се ражда с много мъки, за да бъде истинско преживяно, и за да може неговата емоция да бъде предадена на публиката, за която е предназначено.
След 1990 г. обаче изведнъж изкуството избухна с пълна сила, въпреки че всички, които го правеха ревяха “кански”, че няма никакви условия да творят. Само че, драгата публика често бе заливана от халтура. И залите са опразниха... Не защото в България няма изключителни творци, а защото всеки тръгна да твори. Днес отново десетки афиши заливат градовете, но е особено приятно, когато в събота вечер например, зала "България" буквално е запълнена до "дупка" на симфоничен концерт. Разбира се, не всички вечери е така... У нас обаче все още липсват истинските, големи мениджъри на изкуството (не говоря за тези, които "продават" един музикант за 25 евро на концерт в чужбина). На един истински артист му трябва свободата да твори, а не да мисли как да намери и убеди спонсора, да организира спектакъла, концерта, залата, билетите, рекламата и т.н. Вярно е също, че мениджъри започнаха да се създават в последните години и те са длъжни да се учат в движение и да се съобразяват с българската реалност. Много от творците сами са си мениджъри. Затова и много от тях не успяват да бъдат истински "конкурентни". Тогава, когато някой застане зад тях ще значи, че изкуството, което правят е стойностно и публиката ще получи това, заради което е дошла. Дали има нужда от изкуство? Ами публиката да отговори!
