Поради бързото развитие на новите технологии необходимите умения за голям процент от работните места значително са се променили от 2015 г. насам, като се очаква този брой да достигне най-малко 65% до 2030 г. Тези нови умения ще позволят на бизнеса да извлече повече от иновациите, които използва, като същевременно обаче и оползотворява по-добре човешките способности в своите екипи.
Grafton, част от Gi Group Holding, световен доставчик на услуги за развитието на пазара на труда, представи официално глобалните HR тенденции в сферата на информационните технологии в своя последен доклад „Глобални HR тенденции в сферата на информационните технологии през 2023 г.
Въпреки значителния брой съкращения, настъпили през 2023 г., търсенето на технологични таланти продължава, като прогнозата за 2024 г. е по-оптимистична. Търсенето ще е най-засилено особено в по-малките предприятия и индустриите извън технологичния сектор.
Най-търсените работни роли се влияят от развитието на технологиите и дигитализацията, но и от устойчивостта. Специалистите по изкуствен интелект и машинно обучение (+ 40%) са начело в списъка на бързо развиващите се работни места. Но техническите умения не са единственият важен критерий за наемане през 2023 г. С нарастването на дистанционната работа и повишения фокус върху съпричастността към клиентите, за много фирми предимство са когнитивните и управленските умения, както и личната ефективност и екипната работа. Аналитичното мислене е най-цененото меко умение, следвано от творческото мислене, гъвкавостта, мотивацията и любопитството. Търсенето на хора с чиновнически или секретарски роли, като банковите касиери, пощенските служби, касиери се очаква да намалее най-бързо.
Почти половината от компаниите изпитват затруднения при набирането на персонал за напреднали дигитални умения. 47,3% от интервюираните компании съобщават, че "донякъде" или "до голяма степен" са срещнали трудности при намирането на персонал с напреднали дигитални умения. В Индия (60,6%), Италия (54,6%) и Испания (52,9%) изпитват най-големи затруднения при набирането на такъв персонал.
Ситуацията в България
Проучването представя и годишните заплати на професионалистите на постоянен трудов договор. Данните включват информация за разнообразни позиции в разработването и поддържането на софтуер и софтуерни продукти.
Сред най-високо платените ИТ позиции се класират тези, свързани с разработването на софтуер. Към тях се причисляват Java Developer, Full Stack Developer (Java/JS), C#/.NET Developer, Embedded C/C++ Developer, Python Developer и Software Development Manager. Средната заплата на професионалистите в България в тази сфера е 55 400 евро на година.
Позицията Software Development Manager класира страната ни на второ място сред съседните ни държави - Румъния, Сърбия и Турция, като северната ни съседка заема челното място. Там заплатите варират между 73 500 и 97 800 евро годишно, докато в България са между 48 000 и 96 000 евро годишно. У нас след тях се нареждат Java developer-ите, чиято заплата е между 34,800 и 84 000 евро годишно.
В световен мащаб, Германия държи челните места по заплати на ИТ специалисти, като там Software Development Manager взима между 70 000 и 180 000 евро на година.
България е на второ място и в най-ниско платеният сегмент – техническата поддръжка. Специалистите тук средно взимат 16 800 евро на година, малко по-малко от лидера на Балканите – Сърбия, където средната годишна заплата в сферата е 17 000 евро.
В България жените представляват 28,9% от специалистите по ИКТ през 2022 г. - най-високият дял сред държавите-членки на ЕС.
