За великденските празници пътувахме към Бургас, за да отбележим 90-годишнината на тъста ми. Тръгвайки в петък, очаквах да има задръствания, но в момента, в който видях опашката от километър на околовръстното, за да се слезе към магистралата, където също колите стояха неподвижно, реших да карам по подбалканския път. Да, по-дълго е и по-бавно, но се кара, а отделно исках да покажа на дъщеря си Аурубис, макар и отдалеч.
В един момент решихме да спрем на бензиностанцията на Шел в Пирдоп. Изглеждаше чисто и приятно, заредих гориво, посетихме тоалетните и седнахме отвън на симпатично направена тераса да изпием по кафе. Терасата беше по-различна от тази на други бензиностанции, личеше си меракът, вложен в нея, не само парите. Седяхме, блеехме и в един момент се появи една разкошна кола – Майбах, боядисан в два цвята, сиво и бордо. Аз не обърнах внимание кой го кара, а и не ме интересува, честно казано, разговорът с дъщеря ми беше къде-къде по-интересен.
Влизайки да купя една вода в бензиностанцията, ми направи впечатление един възрастен човек, облечен със стил, все едно ей сега ще седне на кафенетата отстрани на Дуомо, за да изпие едно ристрето с пура Тосканело. Мъжът беше с много приятен светлосин вълнен каскет на главата и носеше скъпи и елегантни очила. Аз, като човек, носещ очила от 6. клас, винаги забелязвам очилата на другите. Човекът с каскета ходеше напред-назад из бензиностанцията и в момента, в който станахме от масата и тръгнахме към колата, той се приближи и започна да подрежда столовете и да чисти пепелника.
Много се изненадах - нито беше облечен в униформа, нито изглеждаше служител. В един момент погледите ни се срещнаха, усмихнахме се един на друг и аз му споделих, че са направили прекрасна тераса и с кеф бих спрял отново при тях. Човекът с каскета ми благодари много за топлите думи, отиде и отвори Майбаха, взе един ключодържател на Шел с Ферари и ми го подаде с думите: „Благодаря за топлите думи, това е от мен за спомен.“
Стиснах му ръката и му казах, че рядко може да се види човек, притежаващ Майбах, да чисти пепелници, а той ми отговори: „А, аз и мета, и мия пода понякога.“ Погледнах към служителите, които в момента почти нищо не правеха, а мъжът с каскета се върна и продължи да чисти и да подрежда терасата. Този възрастен човек беше собственик на бензиностанцията и съдейки по Майбаха, а и не само, като класически бейби бумър не се гнусеше от работата, независимо каква е.
Неговото отношение към мен, непознатия клиент, към съпругата ми, на която преди това е предложил да ѝ помогне да изхвърли чашките от масата, ме вдъхнови и не ме оставя на мира вече дни наред.
Когато ме попитат какво е лидерство, ще давам този пример. Може да ми кажете, че не съм прав, че това не е лидерство, а е губене на време на скъп мениджър, даже собственик, да чисти пепелници. Моето мнение е, че тази бензиностанция беше чиста, капучиното, което ни направиха, беше на много добро ниво, имайки предвид, че дъщеря ми с нейните стандарти от Милано го хареса. Всичко беше отражение на този човек с каскета и Майбаха – ненатрапчиво, топло отношение, подредено и чисто, независимо че опашката пред тоалетните беше поне десет човека постоянно.
Колко такива състоятелни хора, които ще чистят пепелници и подреждат столове, познавате? Най-много, когато дойдат на бензиностанцията, персоналът да се наака от притеснение и да получи указания какво да се свърши, като им се посочва и им се маха с пръст.
Решил съм следващия път, когато ходя за поредното обучение в Пирдоп, да му оставя една моя книга с посвещение като подарък, защото доброто не трябва да остане ненаказано.
