fbpx Всеки ден по един нов човек | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Всеки ден по един нов човек

Водеща снимка
Да

Всеки ден по един нов човек

Преди месец бях на един бал. Организаторите на бала, на който присъствах, нещо бяха объркали (да е за сефте щеше да е добре) и в залата вече нямаше празни места - нито там, където аз трябваше да седна, нито където и да било на друга маса. Естествено проблемът не беше само за мен, но и за още 30-на човека, част от които се опитваха чрез умерени скандали да накарат организаторите да донесат столове и да се вклинят някъде, където имат приятели. Други обидени си тръгваха, трети се въртяха във фоайето на залата, надявайки се даже след последния момент нещата някак си да се оправят от само себе си, да ги види някой и да каже - “Ама как няма място за теб, я организаторите бързо намерете за това наше момче място....”. 

Тези подходи ги има и в живота, и в бизнеса като реакции в проблематични ситуации - едни се карат, други обидени си тръгват, а трети чакат белким някой с връзки им реши въпроса. Аз също се повъртях и чух предложението на една дама мениджър от хотела, че са организирали допълнителна зала за такива като мен, изпаднали от борда тази вечер. Повечето хора обаче отказвали да отидат да седнат там, защото не е основната и няма да има музика и слова на организаторите. 

Аз реших - какво пък толкова, че няма да съм в основната зала, отидох в тази, на горния етаж, където имаше 4-5 маси за по 6-7 човека. За разлика от долу, тук не познавах никой, само едно-две кимвания от хора, с които някъде, някога сме се засичали, ама къде и кога, и аз, и те не знаехме. 

Избрах си маса, пълна на две трети и седнах на нея. Естествено поздравих и завързах разговор, няма да седим да се гледаме като пукели, я! Хората се оказаха лекари и четиримата - две семейства - едните възрастни другите млади. След час вече им бях надул главите за какво ли не - от Теория на поколенията, през Узбекистан и консултинга, те си бяха поприказвали малко на теми за неврология и други специалности, но аз държах фронта и също си навирах мои теми. 

Аз с лекари почти не контактувам, и слава на Бога за това. Беше ми много интересно да общувам с тях - личности с много различен от мен подход на мислене и в коренно различна сфера. Говорехме си поне два часа за какво ли не, а на тръгване, когато си давах визитките (винаги нося, дори до тоалетна да отивам), по-възрастният, всепризнат специалист и доцент, ми каза: „Ще се видим допълнително, аз имам производство на протези със стотина човека, тези обучения, които правиш са интересни.“. 

Един от основните принципи, които следвам за развитието на бизнеса ми, е да се запознавам с един нов човек всеки ден, независимо дали е от бизнеса или не, дали е потенциален клиент или не - няма значение. Никога не знаете от къде може да изскочи заека. Отивайки на събитие и общувайки само с хора, които са ви познати, сами се лишавате от възможността да се запознаете с интересни и не от вашия кръг личности. Затова когато са ви объркали мястото и ви сложат на друга маса с непознати, се радвайте и не гълчете персонала, който в 90% от случаите точно за това не е виновен.