fbpx Пчелите са биоиндикатор както на климата, така и за човешката дейност | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи
Водеща снимка
Да

Пчелите са биоиндикатор както на климата, така и за човешката дейност

В последните години биоразнообразието в природата е застрашено и е поставено във фокуса на научните изследвания, свързани с климата и климатичните изменения. Между жизнената дейност на пчелите и растителността съществува двупосочна връзка: те се грижат за видовото разнообразие при растенията, но също така разчитат на тях за паша – за събиране на нектар и цветен прашец, а растенията са и тяхната естествена среда на живот.

По-топлите зими в последните години са причина за преждевременно изчерпване на медовите запаси. По-хладните периоди и неблагоприятните явления в предпролетния и пролетния период са сигнал за повишено внимание и допълнителни грижи от страна на пчеларите. От друга страна, всички растителни видове са точен фенологичен индикатор на температурата. Всяка промяна, свързана с фенологичния календар и цъфтежа на растенията, е от голямо значение за пчелите.

Измененията и колебанията на климата променят условията на растеж и развитие на медоносната растителност.

Около 500 вида растения от нашата флора са медоносни и източник на нектар и цветен прашец. Семейство Rosaceae (главно овощни видове и храсти) са сред най-предпочитаните, като при ябълката 87,4% от опрашването е благодарение на пчелите, при черешата и вишната – 85,7%,  а при френското грозде – около 98,9%. През периода на цъфтеж, който е различен за отделните видове растения, най-много нектар се отделя в началото и при масовия цъфтеж, като количеството намалява към края на фенологичната фаза.

Влияние върху пчелната паша и медосбора оказват: 

- Температурата на въздуха: Оптималните граници, при които отделяното количество е най-голямо, са между 10 ⁰С и 25 ⁰С, а максималните стойности – в интервала 26 ⁰С – 29 ⁰С.

- Слънчевото греене (облачната покривка): През слънчевите дни се отделя повече нектар, в сравнение с облачните, а добивите са по-ниски при засенчване на култури. 

- Влажността на въздуха: Оптималните стойности на относителната влажност на въздуха в проценти са между 60% и 80%. При висока влажност  събраният нектар е с по-малко захарно съдържание, а при по-ниски стойности – се сгъстява.

- Валежите: Честите и слаби превалявания при топло време благоприятстват нектароотделянето. В районите с повече и по-обилни валежи се отчитат по-ниски добиви на мед и прашец.

Много допълнителни фактори като вятър, гъстота на посева, сортов състав и вид също оказват влияние върху медосбора. Съчетанието между високи температури, ниска влажност, чести, силни валежи, облачно време и неправилната технология на отглеждане създава неблагоприятни условия за работа на пчелите и затрудняват  нектароотделянето.

Надежда Шопова е асистент в секция Климат в „Института за изследвания на климата, атмосферата и водите“ към Българската академия на науките (ИИКАВ при БАН). По образование е инж. агроном със специалност Лозаро-градинарство, завършила Аграрния университет в Пловдив. Текстът е част от статия в Климатека