"Йес, първият работен ден мина! Успях, новият колега не напусна!"... Или: "Йес, започнах! Честито, не ме уволниха!"
Ако днес не сме се провалили, нека не се тревожим – утре е нов ден и нов шанс да го направим. Въпреки гафовете, така се учим да се адаптираме, да се смеем на себе си и да продължаваме напред. Нищо не трябва да ни спира и пречи в желанието за развитие.
Пригответе се за нов дъжд от несполуки и неочаквани обрати. Истината е, че стартът на работа може да бъде изпълнен с куп крушения, но това е само началото на ново професионално пътешествие.
Драматичен избор
Една от най-честите грешки е да наемем кандидат, който изглежда идеален на хартия, но не пасва на екипа или културата на компанията. Затова нека обръщаме внимание не само на квалификациите, но и на личността и ценностите на бъдещия член в отбора.
Веднъж, след дълъг процес на подбор, най-накрая намерихме кандидат, който изглеждаше перфектен за позицията. Всичко вървеше гладко, докато не дойде денят за подписване на договора. Кандидатът пристигна, огледа се и заяви: - Извинете, но реших, че вече не искам тази работа.
Останахме с празни ръце. Целият труд по срещи, разговори и преговори отиде в кошчето за боклук. Но все пак, ако не се провалим, никога няма да разберем какво е нужно, за да успеем. Както по време на интервюто за работа, така и по време на присъединяването към компанията провалът може да изскочи от джоба на всеки от участниците.
1. Да започнем с гафовете от стана на организацията:
- Ъ-ъ, има ли някой?
Пристигаш, настаняват те в една зала и ти казват да почакаш, защото след малко ще дойдат да те вземат. И така, 3 часа не виждаш никого. Подобен случай е да прекараш самотна и объркваща сутрин, защото си първият в офиса и никой не се появява с часове. А какво ще кажеш за новото нормално - абсолютно никой да не ти се представи в рамките на 3 дни след старта на дистанционната ти работа?
- Неудобно, а?
Да те наемат за позиция и на първия работен ден да разбереш, че не са уволнили предшественика ти и трябва да стоиш в офиса, да чакаш да започнеш работа, докато шефът го покани да си ходи.
- Гостоприемството на домакините може да бъде пословично
Черпила съм от гостолюбието на старите към новите. На моя ден „1“ попаднах на парти изненада за сватбата на колега. Отидох в конферентната зала и там между екипа се въртеше картичка за пожелания. Ентусиазирано казах: „О! Ще я подпиша, въпреки че все още не съм много сигурна кой точно е Иван“. Дамата, която я държеше в този момент, ме погледна сериозно и каза: „Това е само за тези, които са допринесли за подаръка.“ Просто отвърнах: „О, добре, абсолютно.“ Прекарах останалата част от партито в ъгъла, опитвайки се да не привличам внимание. Чувствах се като натрапник, въпреки че всички бяха мили и се опитваха да ме включат в разговорите.
2. Гафовете на новобранците:
- Неочаквана компания
Отлични препоръки и впечатляващ опит – достатъчни ли са, ако на първия работен ден дойдеш с домашния си любимец, онзи мини пинчер, който настояваш да остане с теб? В началото всичко е спокойно, докато кучето не решава да маркира територията по мокета в залата, а за малко и по самия HR. Наемат те да работиш дистанционно и си готов за първата си онлайн среща с новия екип. Седиш пред компютъра, облечен професионално, срещата започва и всички си включват камерите. Върви добре, докато внезапно не забелязваш, че твоето 3-годишно дете е решило, че точно сега е моментът да покаже новата си „скулптура“ от пластилин на всички.
- Силата на първото впечатление
Взимаш назаем чифт обувки на ток от майка си, нищо че трудно ходиш с тях. А шефът ти продължава да те пита дали си добре, докато обикаляте и ти показва офиса. Или, налага ти се да отидеш до тоалетна, но никой не ти е казал къде е. Все пак, намираш мястото, излизаш облекчен и горд. За момент, обаче, не се разделяш с чантата, тефтера и телефона – знае ли се на какви колеги си попаднал, ще вземе да изчезне нещо? А веднъж попитах новия ни колега защо пие кафе. Отсреща получих: „Обичам да отмятам глупавите задачи бързо и с повече енергия.“
- Не бързай!
Да се представиш на човека от куриерската фирма, мислейки, че е един от твоите шефове. Упс… Или по време на среща, докато опознаваш колегите, да ти омръзне да питаш за имената и позициите на всички. Така, когато стигнеш до последния, да кажеш: „И какво правиш тук?“ без да знаеш, че това е изпълнителният директор – някак не е учудващо.
Кулминация и уроци
Ще се върна отново на историята от началото - за драматичния избор, при който продължихме да търсим и най-сетне наехме перфектния кандидат. Той дойде, прекара един ден с нас и в края ме попита: „Утре отново в 9 ч, нали?“ Отвърнах: „Не идвай!“. Съвършенството му от процеса по подбор се беше оказало несъвършено за екипа и средата.
А ако стартът ни е преминал без големи катастрофи – поздравления! Преживели сме първата стъпка от новото професионално пътешествие. Но гафове дебнат зад всеки ъгъл. Затова, до нови срещи с мен и моите дъждовни истории за работни несполуки през очите на един HR.
