Всички водни басейни, които са част от Световния океан, са свързани помежду си и имат общо водно ниво, зададено от силата на земното притегляне. Морското равнище е с фундаментално значение не само за чисто научните изследвания, но и за твърде много аспекти от живота на хората. По него се определят абсолютните височини на сушата, както и дълбочините в океана. Морското ниво определя площта на сушевата и океанската повърхност на планетата, и е ясна отличителна граница между две контрастни природни среди с присъщите им различни по устройство и качества организми.
Малко от нас обаче си дават сметка за голямото значение на това ниво за природните процеси на сушата, и че неговата промяна влияе пряко на живота на хората и на стопанството. Морското ниво е основен ерозионен базис за течащите води, тоест, то е регулатор на силата на ерозия на реките и потоците. Понижаването му води до засилване на речната ерозия, докато неговото покачване отслабва ерозионната активност. Равнището на морската вода е определящо и за процесите на абразия – разрушителното въздействие на морския прибой върху бреговете.
Като основна гранична повърхнина между атмосферата и хидросферата, повърхността на водните басейни е подложена на постоянно въздействие от климатичните процеси. Влиянията могат да бъдат краткосрочни (временни, циклични) или дългосрочни (постъпателни).
Най-кратковременни вариации на морското ниво са класическите ветрови вълни, които са и основен разрушител на бреговете. В хода на денонощието се проявяват приливно-отливните колебания – резултат от гравитационното взаимодействие между Земята и Луната. При бури, съпроводени със силни ветрове, се проявяват нагонните вълни – бурята „издухва“ голям обем морска вода към сушата, при което нивото се повишава с няколко десетки сантиметра до няколко метра и това може да трае известен брой дни. Инцидентно, но понякога катастрофално влияние, оказват вълните цунами, които възникват при подводни земетресения и размествания на морското дъно. Всички тези явления влияят съществено върху брега и крайбрежната област, а някои от тях (нагоните и сеизмичните вълни) могат да нанесат сериозни материални щети, както и да бъдат животозастрашаващи.
Дългосрочните изменения на морското ниво могат да бъдат с регионален или с глобален характер.
Регионалните промени са резултат от тектонски движения (потъване или издигане на брега) или изостатични колебания (например издигане на бреговете на Скандинавия след освобождаване от тежестта на континенталния ледник, съществувал там в миналото). Вариациите на морското ниво в планетарен мащаб са резултат от промените във водния баланс на хидросферата и атмосферата и се определят пряко от глобалните температури.
В разгара на последния ледников период, когато средните многогодишни температури са били доста по-ниски от съвременните (с около 4°С в екваториалната област, до 6-7°С в умерените и до 10-12°С в големите ширини), с лед са били покрити 30% от сушата, а нивото на Световния океан е било със 110 до 130 м по-ниско от съвременното. По това време по-голямата част от днешното плитко морско дъно, което наричаме „шелф“, е била суша. Там е протичала активна акумулация на наноси, донесени от реките, които усилено са ерозирали континентите.
Последвалото затопляне довело до превръщането на огромни маси лед в течна вода, която постъпвала в океана и постепенно увеличавала обема и нивото му.
Повишаването на морското равнище продължило с прекъсвания до холоценския температурен оптимум отпреди около 5000 години, когато то е било с около 1,5 – 2 м над съвременното. След това, във връзка с падането на температурите, се понижило до нива близки до сегашните, с флуктуации от 10 – 20 см между по-топлите и по-хладните епизоди.
Във връзка със съвременното затопляне, за
периода от 1900 г. досега нивото на Световния океан се е покачило с около 20 см
(Фиг. 3), от които 7,5 см издигане е регистрирано само в последния четвърт век. 42% от това повишение се дължат на топлинно разширение на океанската вода в резултат на по-високата ѝ температура, 21% на топенето на ледниците в малките и умерените ширини, 15% на топенето на Гренландския ледник и 8% на антарктическите ледници.
Един от най-съществените ефекти от издигането на нивото е свързан с разрушителното действие, което морските вълни оказват върху брега.
Друг пряк негативен ефект от повишаването на морското ниво е по-големият риск от наводняване на ниските участъци от крайбрежията в условията на силно ветрово вълнение и морски нагон, поради по-лесното навлизане на вълните в сушата.
Към 2010 г. ежегодните загуби на Европа от крайбрежните наводнения са оценени на 1,25 милиарда евро,
от които около половината се падат на Великобритания, Франция и Италия. До 2050 г., разходите се очаква да се покачат до 12,5 – 39 милиарда евро, което е увеличение от 10 до 30 пъти. През втората половина на века прогнозните разходи се очаква да нарастват до 93 – 961 млрд. евро, тоест нарастване от 75 до 770 пъти спрямо съвременните нива (по данни на Vousdoukas et al., 2018). Максималните и минимални прогнозни суми са пряко свързани със степента на повишаване на нивото.
Най-застрашени от покачването на нивото на океана са кораловите острови в Тихия и Индийския океан, които са много ниски – при повишаване с 2 м държави като Малдивите, Соломоновите острови и други, ще бъдат напълно залети от морето.
Сред най-уязвимите континентални страни са Нидерландия, Белгия, Дания и американският щат Флорида
www.climateka.bg
