Преди известно време написах колонка, с която се гордея. Да, има и такива колонки - казва се “Дигиталните средни векове”. Наистина живеем в такава епоха, времена бурни, времена на пропаганда и на все по-засилваща се цензура. Естествено, тази епоха има нужда и от нова вяра. Както навремето монотеистичните религии са изместили с времето кохортата от богове, начело със Зевс или в римския прочит Юпитер, така и в момента постепенно ще се появи нова дигитална вяра - вярата в изкуствения интелект. Човекът от хилядолетия е имал нужда от абсолютна истина, такава, която да бъде нулата в неговата координатна система на ценности.
През вековете тази вяра се е сдобивала съвсем скоро и със съответните институции, като църквата или комунистическата партия. Чрез тези институции, олицетворяващи вярата в бог или в светлото бъдеще на комунизма, хората са институциализирали вярата. Хората имат нужда от абсолютна истина и институция, която да поддържа тази вяра, и съответните жреци и пророци, които да обясняват каква е тази непогрешима истина.
Новата вяра е в непогрешимостта и абсолютната истина на AI
Засега няма институция, която да вземе монопола върху работата с него. Това може да се случи, а може и не, поради все пак демократичността на мрежата като цяло. Но вече има проповедници как да ползваме и как да извличаме абсолютната истина, защото, както и в религиите, така и тук AI е свръхчовешки разум с абсолютни познания и единствената причина за това да не ни даде безпогрешното решение е, че не знаем как да питаме. Тук ще се появят и новите проповедници и жреци.
Защо съм се захванал с тази тема?
Причината е, че вече в няколко случая, при грешни решения в дадена ситуация, довели до загуби в компании, с които работим, се наблюдава следната ситуация: При въпроса защо това го направихте така, отговорът е: защото AI ни каза така. На последвалия въпрос: „Сега кой ще поеме отговорността за загубите и как да излезем от дадената ситуация?“, служителите отговарят: „А, ние не сме отговорни, той Чатджипити ни каза така и щом го е казал, значи е вярно, просто пазарът не го е разбрал правилно.“
Един от основните казуси е чия е отговорността, когато на база на дадени решения, предложени от AI, са постигнати не дотам очаквани резултати и доколко изкуственият интелект е безгрешен и неговите решения са част от абсолютната истина?
В последно време въпросът за поемане на отговорност от страна на служителите става все по-драматичен и изкуственият интелект ще бъде една огромна порта, през която ще се бяга от нея. Затова не оставяйте във вашата организация използването на решения, предоставени от изкуствен интелект, без ясно да се дефинира отговорността. Може да решите, че то се разбира от само себе си, но не е така.
Много от служителите в момента ще прехвърлят отговорността за взимане на решения на AI и ще казват: „Аз само изпълнявах волята 'божия', т.е. това, което ми каза AI.“ Повярвайте ми, когато ги накажете за гаф или уволните, те ще бъдат новите мъченици, загинали за новата вяра, защото са проповядвали нейната непогрешимост. Много е важно да се разбере, че "Чатджипити" или неговите други конкуренти дават само едно от възможните решения, но не и единственото правилно, и какви действия ще се предприемат, отговорността си остава на човека и неговата свободна воля.
Преди няколко седмици наблюдавах на един кариерен форум възхвала и преклонение пред изкуствения интелект и неговите възможности. Как той или тя, не знам какъв е полът на това създание и дали изобщо има пол, за минута създава това, което „Терезето“ в компанията пред пенсия ще разработва ден и повече. Сигурно е така, но дали това, което е дадено като решение, винаги е приложимо? Ако има провал, кой ще стане и ще каже: „Аз съм виновен, накажете мен!“? Едва ли ще е изкуственият интелект…
В нашата нова дигитална вяра, дали има абсолютна истина и как тя ще бъде използвана от хората, тепърва ще разберем и смятам, че ще е съвсем скоро.
