Това е първата колонка в годината, когато съм на 53, седя на терасата на хотела в Луковит след поредното обучение и мисълта ми отлетя в малко по-различна посока от тази на колонките. Вчерашната лекция беше пред аудитория с много успешни хора – строителни предприемачи, лекари, мастити адвокати, все изявени в професиите си. Тази аудитория ме провокира в началото на поредната си житейска година да се запитам какво е да си успешен и какво всъщност е успехът? След две кафета и една пура време имах отговор за себе си и реших да споделя с вас мислите в днешната колонка, а в изясняването на въпросите ми помогна Айнщайн!
Освен Теорията на относителността, великият Айнщайн е извел една малко известна формула, касаеща не физични закони и явления, а житейския смисъл, която според него гласи:
Y = A + X + Z
В тази формула A е упоритата работа, X е отношението към живота като към игра, Z е умението да си държиш езика зад зъбите, а сборът от тези качества - това е успехът. Интересна интерпретация, нали? За мен лично втората компонента беше най-интересна - да възприемаш живота като игра, да не се възприемаш твърде насериозно, да не се страхуваш от провала и да не взимаш успеха като абсолютна величина.
Естествено, всеки от нас може да смени някоя от тези букви и да каже, че Айнщайн не е бил прав и в неговия успех компонентите са други. Това е, защото всеки един от нас влага различен смисъл в успеха. За едни това е семейството и децата, за други богатството, за трети саморазвитието, за четвърти общението с Бога. Всеки си го разбира по различен начин.
Във всяка една епоха успехът се е измервал по различен начин.
Имало е времена, в които е било достатъчно да доживееш старини и това автоматично се е смятало за успех и причина за уважение от околните. В нашите времена тази причина избледнява като успех.
Най-често през вековете успехът се е измервал в пари и слава. Разрових се относно това какво се е смятало за успех в началото на XX век и се оказва, че освен парите и славата, в повечето случаи успехът се е измервал със статус в обществото. Професии като преподавател, пожарникар, лекар, хлебар, аптекар са се смятали за престижни, може би и затова тези компоненти, споменати от Айнщайн, са били част от успеха. Успехът е бил да си полезен на околните, да служиш на обществото по един или друг начин.
В момента от тези професии май само лекарската е останала престижна. Изборът на път за младите винаги е бил голямо предизвикателство, а в момента е още по-голямо, т.к. динамиката на променящия се свят е толкова голяма, че човекът трудно я осъзнава и е невъзможно да я обхване цялостно. Какво е престижна професия? Според мен това все още е тази, от която другите имат нужда, а не тази, от която се изкарват пари и се генерира слава. В началото на миналия век и в края на XIX е имало много забогатели хора, които обаче не са били приемани във висшите кръгове на обществото или престижните клубове, защото не са имали успех на база тогавашните разбирания.
Преди няколко дни гледах едно видео с CEO-то на една от най-могъщите компании в света в момента – NVIDIA, който казваше, че съвсем скоро милионерите и уважаваните хора в обществото ще са водопроводчиците и електротехниците, а не всякакъв вид видеокрийтъри и IT специалисти. Успехът идва с това да си нужен на другите, да си нужен на близките, на колегите, на клиентите, на общността, на света като цяло. Когато си нужен, идва и успехът. Усещането да си необходим е това, което ни кара да ставаме с желание рано сутрин и да вършим делата си. Уважението от другите поражда желанието да свършим работа и да я свършим по най-добрия възможен от нас начин.
В зависимост от това какво за нас е успехът, търсим и неговите компоненти, така че формулата на Айнщайн е относителна, както и другата му теория.
Много важно е да си поставяме от време на време такива съществени въпроси като какво за нас е почтеност, успех, подкрепа. Отговорите на тези въпроси са котвите, които ни удържат в трудни моменти, за да можем да продължим напред, след като отмине поредната житейска буря. Ако нямаме ясна представа какво за нас е успехът, приятелството и любовта, например, корабът ни ще бъде лашкан, ще се блъска в скалите и едва ли ще бъдете доволни от живота си и от работата си. Когато нямате свои дефиниции за тези основни човешки ценности, много често приемате по един или друг начин чужди такива и започвате да живеете и да работите според тях и съответно в един момент се усещате празен, успял, но не съвсем, или не виждате успех и удовлетворение в това, което сте постигнали.
Дайте си отговора на това какво е успехът за вас лично и след това си изяснете кои са трите компонента, които го формират. Можете да го споделите със своите колеги и приятели и да видите дали и техните компоненти и разбирания за успеха са същите като вашите. Представете си, че в една компания има различни представи за успех при служителите - едва ли ще успеят да съградят успешен екип и компания.
Да дефинираш какво разбираш под тези четири букви звучи просто на пръв поглед, но всъщност хич не е лесно. Да се изправите пред самия себе си и да си кажете истината в очите в тази плоскост е толкова трудно, колкото да признаете, например, че сте мързелив и безволеви и затова сте на това дередже. Държа да подчертая, че тук не става въпрос да се бичувате, а да намерите работещата формула за вас и вашата ценностна система и тогава работете според тази формула.
