Развитието на обществените отношения в България след 1991 г. стимулира физическите и юридическите лица да участват в създаване на юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), чрез учредяването на сдружения и фондация за постигане на определени нестопански цели. Основната разлика между ЮЛНЦ и търговските дружества е именно целта, за която се учредяват. Докато основната цел при търговците е винаги реализирането на печалба, основната дейност на ЮЛНЦ е насочена към постигане на нестопански цели, които не са насочени към реализиране на такава.
С оглед динамиката на гражданския оборот и развитието на дейността на сдруженията и фондациите в страната, все по-често се поставя въпросът дали е възможно, предвид спецификата им, ЮЛНЦ да участват като учредители и/или съдружници в търговски дружества.
Тук ще разгледаме правните възможности и ограничения за участие на ЮЛНЦ в отделно търговско дружество.
Със Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) е въведена регулация както относно изискванията за учредяване на юридическите лица с нестопанска цел в частна полза и за осъществяване на общественополезна дейност, така и относно допълните изисквания към дейността на тези юридически лица и осъществяваната от тях дейност.
Съгласно действащото законодателство е допустимо юридическите лица с нестопанска цел да извършват и стопанска дейност, като приходите от същата следва да бъдат използвани единствено за постигане на определените в устава им нестопански цели. Извършването на стопанска дейност от ЮЛНЦ не ги прави търговци, тъй като в случая са водещи поставените цели на организацията, които остават нестопански.
Възможности за участие на ЮЛНЦ в отделно търговско дружество
Към настоящия момент в действащата нормативна уредба в Република България не се съдържа изрична законова забрана ЮЛНЦ да участва като учредител и/или съдружник в отделно търговско или гражданско дружество, освен в случаите, когато такава забрана е предвидена в устава или учредителния акт на самата организация.
Както учредените сдружения и фондации в частна полза, така и тези в обществена полза, биха могли да извършват стопанска дейност директно или чрез отделно търговско дружество, в което същите участват. Във втория случай, ЮЛНЦ може да влияе само косвено върху дейността на това търговско дружество, в качеството си на едноличен собственик на капитала или съдружник/ акционер.
Участието на ЮЛНЦ като учредител/ съдружник или акционер в търговско дружество не променя характера на организацията и не превръща същата в търговец. Този правен извод произтича от тълкуването на разпоредбата на чл. 1 от Търговския закон, тъй като притежаването на дялове или акции в търговски дружества, както и участието в управлението на такива, не представлява търговска дейност и не е сред изрично изброените дейности в посочената разпоредба на Търговския закон.
Притежаването на акции и дялове, както и участието в управлението на търговско дружество е форма на инвестиране и управление на финансовите ресурси на ЮЛНЦ, като не съставлява дейност, при която директно от името на юридическото лице с нестопанска цел да се извършват търговски сделки с цел реализиране на печалба.
Следва да се обърне внимание, че в случай че ЮЛНЦ е придобило дялове и/или акции с цел да ги препродаде и да реализира печалба, това се счита за търговска сделка по смисъла на Търговския закон, което би могло да влезе в колизия с поставените в Устава или Учредителния акт на организацията цели.
Тъй като търговското дружество следва да поддържа самостоятелна счетоводна отчетност и извършва самостоятелно търговска дейност, същото като всеки търговец има право да разпределя печалба. За участието си в дружеството ЮЛНЦ има право да получи процент от печалбата от дейността на търговското дружество, като се счита, че с това не се нарушава предвидената в закона забрана ЮЛНЦ да разпределят печалба, тъй като в процесния случай печалбата се разпределя от търговеца, а юридическото лице с нестопанска цел ще бъде единствено получател на прихода. При получаването му същият става актив на ЮЛНЦ и съобразно законовите ограничения, то има право да го използва единствено и само за реализиране на поставените от него нестопански цели.
Във връзка с гореизложеното, нормативната уредба позволява ЮЛНЦ да бъде едноличен собственик, съдружник или акционер в търговско дружество. Именно в този смисъл е и постановената към настоящия момент съдебна практика и практика на Търговския регистър.
Независимо от избраната форма за участие на ЮЛНЦ в търговско дружество, обаче следва стриктно да бъде съблюдавана забраната за разпределяне на печалба от страна на юридическото лице с нестопанска цел.
Допълнителни правни възможности при участие на ЮЛНЦ в отделно търговско дружество
При извършването на стопанска дейност чрез отделно търговско дружество са налице редица допълнителни възможности за ЮЛНЦ.
Следва да се има предвид, че за извършването на определени видове дейности, действащата уредба изисква именно качеството на търговец на субектите, като подобни дейности не биха могли да се осъществяват от юридически лица с нестопанска цел. Като пример в тази насока, биха могли да се вземат лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ, домовете за медико-социални грижи, комплексните онкологични центрове и др., за регистрацията на които се изисква именно качеството търговец. В тази връзка чрез участието на ЮЛНЦ като съдружник или акционер в отделно търговско дружество ще се разширят възможностите за извършване на определени видове регулирани дейности.
Необходимостта от учредяване на отделно търговско дружество би могла да възникне и в случай че осъществяваната от ЮЛНЦ стопанска дейност от допълнителна и съпътстваща се разрасне и превърне в преобладаваща. По този начин, за да не се стигне до нарушаване на изискванията и ограниченията на ЗЮЛНЦ, стопанската дейност е удачно да се обособи в отделно търговско дружество.
Учредяването на търговско дружество от страна на ЮЛНЦ би дало възможност същото да прехвърли част от натрупаните във връзка с осъществяваната от него дейност парични средства чрез допълнителна парична вноска или по друг начин. Инвестирането на средства при участието в търговски дружества би могло да допринесе до получаване на допълнителни доходи от дейността на търговското дружество (под формата на дивиденти), необходими за реализацията на поставените от ЮЛНЦ нестопански цели.
