Най-престижният форум на креативната индустрия в България – ФАРА, ще отбележи своята 25-а годишнина между 5 и 7 юни в Международен конгресен център в гр. Бургас. Професионалисти от комуникационни агенции, компании-рекламодатели и медии отново ще се съберат на едно място, за да представят своята работа, да обменят опит и идеи, и да вдъхновят бъдещите специалисти в индустрията. Жури, съставено от доказани експерти в бранша, ще отличи най-успешни рекламни форми и кампании, участващи в конкурсната програма. Разговаряхме с Иван Ландджев, който Chief Creative Officer, guts&brainsDDB
Г-н Ланджев, как бихте описали развитието на комуникационната индустрия в България за изминалите 25 години през последната година? От къде тръгнахме и къде сме сега?
За мен е трудно да направя такава ретроспекция, защото аз влязох в тази индустрия сравнително късно, вече бях минал 30, понатрупал друга биография – като писател, като сценарист… Рекламните среди ми бяха интересни, но все още бях външен. После скочих вътре.
Мога да кажа, че за последните десетина години – случиха се много неща, които, простете клишето, ни „поставят на картата“, слагат ни там, където всичко се брои, където всичко е наистина. И където, мисля, ни е мястото. Вече имаме награди от най-престижните фестивали, имаме представители на журито в тези фестивали, България направи пробиви. Иска ми се следващата стъпка да бъде подобни успехи дори да не се смятат за пробиви, а да са си напълно в реда на нещата. Колко хубаво ще е!
Какви са най-големите предизвикателства пред българските комуникационни агенции днес – креативност, бюджети, технологии, доверие от страна на клиентите?
Бюджетът винаги ще е предизвикателство на пазар като нашия, но креативността понякога прави така, че този дефект да се превърне в ефект. Най-голямата опасност според мен е в подценяването на аудиторията – и от страна на клиентите, и от страна на агенциите. Рекламата е като оръжие за масово поразяване, тя достига до много хора много бързо. И създава масов вкус, създава етос. Затова не бива да подценяваме аудиторията, а да я въздигаме. В това, което казвам, няма нищо елитарно, става дума за най-обикновено доверие и уважение към потребителя. Ние – и агенциите, и клиентите – растем и се развиваме заедно с него.
Как се променя ролята на брандовете в обществото и как това влияе върху начина, по който се прави реклама?
Брандовете прескачат национални граници много лесно, пътуват много по-бързо и могат да предизвикат общонационален (че и глобален) разговор много по-естествено, без тежестта и бюрокрацията на държавната машина. В този контекст брандовете могат да помогнат много на обществото, социалните им кампании могат да са по-ефикасни и достигащи до повече хора. Нужна е просто добра воля.
Какви нови роли или компетенции навлизат в комуникационните екипи – AI специалисти, data анализатори, sustainability консултанти?
Вярвам, че ще има работа за хора, които умеят да си служат с инструмента, наречен „изкуствен интелект“ (поставям го в кавички, защото не мисля, че е съвсем правилно да го наричаме „интелект“, нещо друго е). Това е инструмент и като при всеки инструмент, ще трябват хора, боравещи добре с него. Човекът задава командите. Така че да не се страхуваме от въстанието на роботите:))
Какъв съвет бихте дали на млад креативен специалист?
Да чете книги и да гледа филми, да слуша музика – да не седи капсулиран в света на рекламата. Защото най-добрите идеи за реклама не идват от рекламата. Идват от културния ти хоризонт, който формираш с години, и от таланта вътре в теб, който настоява да бъде култивиран.
