Днешната тема е микромениджмънт! Какво представлява той? Много просто - шефът решава всичко, от това каква тоалетна хартия и какво кафе за автомата на работниците да се купува, до инвестиции от 2-3 милиона, и много често това се случва в рамките на час едно след друго. Това заболяване в компаниите е като гъбичките при хората - ужким се лекува, ама все изскача, и при това няма никакво значение какъв тип и размер е организацията; гъбичките ги има при хора с различен статус и образование.
Преди няколко дни, след стендъпа за поколенията, една дама ми каза, че е работила предимно в западни компании и че моите примери не са релевантни за тях. Сигурно е така, но в същността си проблемите в организациите са много сходни и това не зависи особено от заплащането и образованието на участниците - накрая човешкото избива винаги.
Както попфолка, така и операта пеят за едно и също - любов, изневяра, несподелени чувства и невъзможност двама да бъдат заедно и да споделят любовта си. Да, безспорно формата и звученето са различни, но проблемите, които вълнуват публиката, като се заслуша в текста, са едни и същи. Така е и при микромениджмънта - има го почти навсякъде, само е в различна форма. Въпросът е какви са тези бактерии, които го причиняват.
Видите ли микромениджмънт да пълзи из една организация, това означава, че имаме или неуверен и слаб мениджър, или такъв със силно изявено его. Първият иска да е сигурен, че задачите се вършат така, както той смята за добре, и освен неговото правилно, друго правилно не съществува. Много често добри изпълнители, като ги повишат на мениджърска позиция без съответната подготовка, стават точно микромениджъри, защото там е тяхната зона на комфорт - да проверяват всеки детайл, който до онзи ден са правили те. Едно е да управляваш задачи, друго е да управляваш хора.
Вторият – този с високото его, смята, че другите са тъпани, които за нищо не стават, ако не бъдат дърпани за ушите, и задачите трябва да им се дават с всички детайли за изпълнението. Липсват свобода на действие и фокус върху резултата. При този тип ръководители няма длъжности и отговорности - там задачите се поставят на този, когото видят в коридора, с презумпцията, че той явно не работи, и му се дава да свърши нещо, за да не се мотае като муха без глава. Тук се плаща на присъствие, а не на резултат, затова и има максимум гърч през времето, когато хората са в офиса. Според тях всеки, който е извън офиса и не може да бъде видян, значи не върши нищо, а си пие кафе с клиентите - както е масовото мнение за търговците.
Тук няма развитие на кадрите в компанията, а те просто отлежават и трупат опит. Да, безспорно някои от тях се превръщат в прекрасен коняк и са много ценни и понякога ценени, но повечето прокисват и стават на оцет, т.е. постоянно ще виждате вкиснати физиономии и ниска мотивация. Тук няма значение колко е голяма организацията - шефът се вре навсякъде. Чичко Тръмп е прекрасен пример за микромениджмънт в една от най-големите организации.
При такъв тип ръководители е характерно, че хващат едно, решават го бързо - по-скоро на интуиция, отколкото на база на някакви данни, после хващат следващото и така ден след ден. Тези ръководители са лесно манипулируеми от опитни служители, които внимателно си оплитат кошницата и чакат момента, за да поднесат информацията така, че решението да бъде взето мълниеносно и в тяхна полза.
Сигурно вече сте си казали: Да, знаем ги тези неща, но ти ни кажи с какъв мехлем да намажем фирмата и да започнем вместо да куцаме от дразнещите гъбички по краката, както досега, да тичаме, че и да хвърчим направо. Ми няма такъв мехлем, който с две намазвания да изчисти гъбичките на микромениджмънта и те да не се появят пак.
При случая с липсата на самочувствие и опит чрез бавно и напоително менторство може да се постигнат добри резултати, стига дозата да е правилна и самият ментор да е правилният. При втория вариант е много по-трудно, защото принизяването на егото е процес преди всичко вътрешен. Поради тази причина обикновено тук е болезнено - тръгват си ценни хора, компанията започва да буксува и често, когато стигне ножа до кокала, се тръгва към трансформация на организацията или тя започва да запада и тъпче на едно място.
Ако искате да се освободите от това проклятие и осъзнавате, че като мениджър изповядвате този стил на управление, започнете с нещо малко - дайте право на хората да правят разходи за 200 лв. без да ви питат. Не всички, разбира се, но 5-10 човека във фирмата, и не ги критикувайте и не им викайте, когато сбъркат. Това ще е първата сигнална ракета в черното небе и знак за промяна. А нататък можем и заедно да вървим.
