Строителният сектор остава водещ двигател на икономическия растеж в България, като заема най-значимия дял към БВП в сравнение с останалите сектори. За 2024 г. строителството формира 11% от икономическия обем на страната, докато приносът на търговията и транспорта е 9,6%, а на финансовите и застрахователни дейности 6%. Това сочи обобщен анализ на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП), който проследява влиянието на сектора върху икономиката и публичните финанси в България.
Според данните строителството оказва съществено положително влияние върху заетостта, доходите и развитието на градската инфраструктура. Евростат отчита, че общият ръст на БВП за периода 2023–2024 г. е 3,4%, като динамиката в отделните сектори варира значително – от спад до двуцифрени ръстове. Строителството обаче остава секторът с най-голям принос за икономическото развитие на страната.
„Строителството е ключов двигател на икономиката, защото свързва инвестициите, банковия сектор, производството и градската среда“, коментира Георги Шопов, председател на НАСП и управляващ собственик на ТОБО ГРУП. „Високата строителна активност не означава само нови сгради, а нови работни места, инфраструктура и услуги, които стимулират целия бизнес – от материалното производство до транспорт, проектиране, финансови услуги и мебелна индустрия. Активният строителен сектор осигурява стабилност и растеж за икономиката.“
Секторът заема значима част от трудовия пазар с 156 382 заети, което представлява 7% от работната сила в страната. Заплатите са нараснали средно с 17,8% на отработен човекочас, докато средната брутна заплата за страната е нараснала с 12% през първото полугодие на 2025 г. „Строителството формира сериозен обем от изплатените заплати и предоставя възможности за заетост на хора с различен образователен и социален профил, включително в по-малки населени места“, допълва Емилия Валентинова Цоконова-Чолакова, управляващ партньор в Match More.
Компаниите в сектора са също така ключови данъкоплатци.
Само за една година строителните предприемачи са внесли данъци за 7,5 млрд. лв., като към тях се добавят 2,3 млрд. лв. изплатени заплати и 1 млрд. лв. социалноосигурителни вноски. „Строителите са основен стълб на публичните финанси, а не бенефициенти на средства от бюджета. Това показва, че секторът заслужава предвидима регулаторна рамка и партньорски подход от институциите“, отбелязва Асен Чавдаров, управител на КОНТРАКТ СИТИ.
За една година в страната са изградени близо 2 млн. кв. м нови жилища, което отразява устойчиво търсене на съвременни домове. „Новите жилища отговарят на реалните нужди на хората за по-добро качество на живот и налагат изграждането на прилежаща инфраструктура – улици, тротоари, паркоместа и зелени площи“, посочва Димитър Савов, изпълнителен директор на BLD. По негови данни строителните предприемачи в София са инвестирали 115 млн. лв. в инфраструктура, като при бутиковите сгради инвестицията достига до 100 евро на кв. м, което гарантира качество и удобство за бъдещите жители.
Социологическо проучване на агенция „Тренд“ сред 357 души в София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора посочва като основни проблеми в градската среда паркирането, трафика и замърсяването на въздуха, като активната строителна дейност е на четвърто място. „Строителството създава временен дискомфорт, но днес процесите са по-бързи и ефективни, с по-модерни материали и машини, без това да влияе на качеството. В крайна сметка резултатът е не само модерна сграда, но и по-добра градска среда и социална инфраструктура за целия квартал“, коментира д-р Щелян Калчев, инвеститор и имотен консултант.
