Моят офис е пълен с всякакви предмети и „прахосъбирачки“. Това му привнася уют и дава възможност на клиентите ми да се отпуснат в нашите разговори и да разкажат реалните си проблеми. Голяма част от тези „прахосъбирачки“ са от пътуванията ми. Естествено, поради това че съм кацал на летище Ташкент 55 пъти, най-много артефакти са от Узбекистан - чайници, пиалушки (купички за пиене на чай, а понякога и на водка), картини, тюбитейки, чапани (част от народната носия в Централна Азия) и какво ли не още. Естествено, голяма част от тях не се използват за нищо с години, но едни от най-често употребяваните са купичките.
Преди няколко дни си направих последния чай, донесен от Самарканд. Запарих го в чайника с типичната орнаментика на Узбекистан - цвят на памук и го налях в такава купичка - не в чаша с дръжка, а в узбекска купичка. Хванах купичката и я оставих веднага отново: беше много гореща. Замислих се, че ако бях използвал традиционните чаши за чай, подарени ми преди време от един добър приятел и колега Сергей Дончев, щях да си изгоря езика. Купичката е начин чрез допир да усетиш предварително дали чайят е горещ, става ли за пиене или не. Купичката ни дава възможност да изчакаме малко и да не се изгорим, докато чашата с дръжка ни дава възможност да пием веднага с риск да не си усещаме езика после има-няма три дни. И понеже, както казват мои приятели, „ти и да се спънеш, ще намериш връзка с корпоративния живот и взаимоотношенията в екипите“, веднага ми дойде идея.
Колко често се опитваме да залепим дръжка на купичките, за да пием веднага? Колко често назначаваме човек или наемаме консултанти с цел да променим порядките и фирмената култура в екипа за седмици? Само че, дали ще залепим дръжка или не, чайят няма да стане веднага по-студен - той ще си е толкова горещ, колкото е бил. Някои процеси изискват време и усилия, и каквито и дръжки да залепим и каквото и лепило да използваме - все тая, чаят си е горещ. Залепената дръжка просто ни отдалечава от проблема, но не го решава и често е причина за по-големи беди: като това да си изгорите езика; да се разочаровате от инертността, според вас, на екипа; да разлеете чая, т.е. да прахосате ресурси; да раздадете едни бонуси, които ще повишат мотивацията, но само до следващите сметки за парно или посещението на Миле Китич във вашия град. Това, което изисква време и отношение, струва твърде скъпо в пари и е краткотрайно. И това не е само в личните взаимоотношения, но и в компаниите.
Мен често ме канят да съм такава дръжка - да реша бързо проблеми, които са нерешими в рамките на уикенд с обучение, седмица консултации или три месеца проект. Това, което е вряло в компанията като тенджера под налягане с години, няма как да бъде решено за месец, пък ако щете и Хари Потър да извикате като дръжка.
Дръжките често са удобни и необходими - предпазват ни да не се изгорим, както при тенджерите и чайниците например. Така е и в организациите: мениджъри-дръжки трябват. При това едните са дръжки, втори са клапани, през които излиза парата, а трети са купички, от които се пие чаят. Но не лепете дръжки там, където те не са необходими, а изчакайте или пък сложете бучка лед - временен ресурс ускорител, но имайте предвид, че той ще разводни чайя и усещането няма да е същото. Важно е също така да сте наясно, че когато изпиете този чай, най-вероятно следващият също ще е горещ и ще му трябва време или пък отново бучка лед. Изборът е ваш.
Чайт си е чай и трябва да е горещ, когато искаме да извлечем всичките му вкусове и аромати. Понякога искаме чайят да остане горещ максимално дълго време и тогава пък използваме термос - мероприятия и процедури, които задържат топлината в екипа. Това е необходимо в редица случаи, защото ако налеем чая в отворена купичка и навън е студено, то той ще изстине толкова бързо, че няма да се усетим кога да го изпием. Бизнес средата в България последните месеци доста охладня, така че се опитвайте да държите чая максимално дълго топъл, но няма как да разберете дали е топъл или не, ако сте залепили дръжка на купичката.
Всеки един от нас решава как да изпие чая, всеки един от нас решава каква чашка или купичка да използва. Важното е да сме наясно, че каквато и чаша да използваме, чаят вътре в началото е горещ, ако сме го запарили добре, и не е нужно да използваме дръжки там, където не им е мястото.
