След години, в които основният фокус беше върху скоростта и ефективността, дневният ред на финансовите директори в Югоизточна Европа се променя. Днес водеща тема е доверието - в данните, в системите и в управлението на модерните технологии. Въпреки ускореното внедряване на нови решения като изкуствен интелект и автоматизация, много организации все още изпитват сериозни затруднения в изграждането на стабилна и надеждна основа.
Това са част от основните изводи от третото издание на годишното проучване „PwC SEE CFO Compass Survey“, в което участват над 230 компании от повече от 15 индустрии, включително над 90 организации от България. Изследването обхваща три ключови области: контролна среда и системи, дигитална устойчивост и киберсигурност, както и внедряването на изкуствен интелект.
Основният извод е ясен - съществува значително разминаване между амбициите за модернизация и реалната оперативна готовност на компаниите.
Контролна среда и системна интеграция: бързина за сметка на качество
Резултатите показват, че стремежът към бързина често компрометира качеството и контрола. Макар над 60% от компаниите да приключват отчетния си период в рамките на пет дни, това рядко е резултат от ефективна автоматизация. В много случаи става въпрос за извънреден труд и натоварване на екипите.
Повече от половината финансови директори (54%) работят с частично или изцяло нестандартизирана счетоводна информация – увеличение спрямо предходната година. Това подчертава сериозни пропуски в управлението на данните и системната интеграция.
Допълнителни предизвикателства включват:
- 34% от организациите все още разчитат на ръчни процеси при преобразуване на отчетни в управленски данни, което увеличава риска от грешки;
- 31% срещат трудности при интеграцията на системите при внедряване на SAFT, което показва липса на предварителна подготовка и устойчива архитектура.
Проучването показва и важна тенденция: традиционният модел с единна ERP система постепенно отстъпва. На негово място се появяват интегрирани екосистеми – гъвкави, взаимосвързани решения, обединени от общи процеси и модели на данни.
В областта на киберсигурността се наблюдава тревожно разминаване между разбирането за рисковете и реалните инвестиции в защита.
Данните показват, че:
- едва 2% от компаниите прилагат модерни модели като Zero Trust;
- нито една от анкетираните организации не инвестира в планове за непрекъсваемост на бизнеса и възстановяване при бедствия;
- 28% не използват външна експертиза при изграждането на стратегии за сигурност.
Тези резултати подчертават доминиращия реактивен подход - компаниите реагират на заплахи, вместо да изграждат превантивни, многослойни механизми за защита.
Изкуствен интелект: силни амбиции, слаба основа
Най-ярко разминаването между амбиция и реалност се вижда при внедряването на изкуствен интелект. Интересът към AI расте бързо - 60% от финансовите директори вече пилотират подобни проекти, значително увеличение спрямо предходни години.
Въпреки това:
- близо 80% от компаниите планират да инвестират под 50 000 евро в AI;
- само 7% от пилотните проекти достигат до пълно внедряване;
- основната пречка остава липсата на качествени и стандартизирани данни.
Допълнително предизвикателство е липсата на ясни политики и подготовка. Половината от организациите посочват недостатъчните дигитални умения на екипите като основна бариера, следвани от притеснения за поверителността на данните и киберрисковете.
Резултатите от проучването очертават нова реалност за финансовите директори в Югоизточна Европа. Вече не е достатъчно просто да се внедряват нови технологии и да се ускоряват процесите. Истинското предизвикателство е изграждането на доверие – чрез стабилна контролна среда, качествени данни, добре подготвени екипи и устойчиви стратегии за сигурност.
Компаниите, които успеят да затворят пропастта между амбиция и реалност, ще бъдат тези, които ще извлекат максимална стойност от дигиталната трансформация. Останалите рискуват да останат в етап на непрекъснато догонване.