fbpx Уволнен! Не е срамна болест! | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Уволнен! Не е срамна болест!

Водеща снимка
Да

Уволнен! Не е срамна болест!

В един неотдавнашен разговор със служител на висока позиция, след известно тормозене от моя страна, си призна, че бил уволнен от предишната си работа. Този факт не ми направи особено впечатление, но начинът, по който го каза, ми направи. Каза го така, все едно е болен от венерическа болест – срам голям. След разговора се замислих върху въпроса дали трябва да се чувстваме зле от това, че сме били уволнени и най-вече дали това петно в кариерата ни е срамно. 

Аз съм бил уволняван 5 пъти и съм напускал определени позиции също 5 пъти, но дори това съотношение да е 8 към 2 или 2 към 8, за мен лично няма никакво значение. Това че съм бил уволняван не значи, че не съм си вършил добре работата, че не съм дал максимум от себе си. Да, имало е моменти и позиции, от които съм бил уволнен напълно основателно. След време съм осъзнавал колко са били прави да ме махнат, защото не съм бил все още за тази работа или съм заемал деструктивни позиции по отношение развитието на компанията. Случвало се е какво ли не, дори и да ме заменят с любовницата на собственика. Като се замисля в отстояние на времето и тя е човек, и тя трябва да храни някак си, и тя има амбиции, как да не го разбереш човека. 

С течение на времето съм прозрял едно - дали си напуснал или са те уволнили няма почти никакво значение. Важното е какво си постигнал за компанията и за себе си като израстване. Колкото съм бъркал в преценките си, толкова са бъркали и тези над мен, когато са взимали решения, които ме касаят. Установил съм, че колкото по-големи са очакванията, емоциите и гръмките думи в началото, толкова раздялата е по-драматична. Колкото началото е по-тържествено, толкова краят е по-сгромолясващ. Затова в последно време, заемайки дадена позиция, се опитвам да бъда максимално минорен - без големи претенции и големи обещания. 

Осланям се на принципа “Времето ще покаже” дали съм за тази позиция, за тази компания. Важно е времето да покаже първо на мен, а не на другите, независимо какъв е отговорът. 

Уволненията са част от кариерата. Ако не сте били уволнявани, значи никога да не сте се опитали да скочите максимума, който можете и към който се стремите. Представете си Стефка Костадинова никога да не е бутала летвата на висок скок и винаги да я е преминавала - тогава едва ли е щяла да постигне своя недостижим и до момента рекорд. Ако не сме уволнявани означава, че не сме се стремили към нещо, което може и към момента да не е било за нас, но ни е дало опит и сили да вървим напред и да преодолеем други летви. Когато някой гордо ми каже: „Аз никога не съм бил уволняван“, за мен този човек не е рискувал или пък се е отказвал преди края на битката, вдигал е бял флаг и е напускал. Такъв човек общо взето играе на safe mode – дали такъв служител ви трябва, преценете. 

Аз съм се сражавал до края в много битки и съм побеждавал, побеждавали са ме в последния момент. Бил съм се и в такива, които съм виждал, че вървят към поражение, но съм стоял като Гюро Михайлов до фалит на компанията, до съкращения на персонала, до проблеми с доставчиците и не съжалявам - този опит ми е бил полезен после в много отношения. 

Не е важно къде и как си побеждавал, а е важно с какви противници си се сражавал. Не всичко в битките зависи от нас - случва се я да не ти докарат снаряди, я барута да се окаже мокър или пък да попаднеш на засада.

Всички помнят Наполеон като един от най-великите пълководци, знае го цял свят, а той е бил победен, даже два пъти. Два пъти пленяван и заточен първо на о.Елба после на остров Света Елена, далече от Европа за по-сигурно. Неговите победители са къде по-малко известни от него, знаят си ги жителите на техните родини и толкова - Уелингтън, Блюхер и дори Кутузов, да не говорим за Барклай де Толи, които са известни вече само на силно заинтересованите от тази епоха. Победеният Наполеон обаче го знаят всички. 

Така че няма нищо лошо да сте победени уволнени - зависи какво сте оставили след себе си. Уволнен мениджър, който е създал бизнесът на дадена компания в България или друга развиваща се държава, обикновено е уволнен, защото е скъп и трудно управляем. Аз съм бил уволняван два пъти точно за това, оправяйки дереджето на компанията и създавайки ред. В последствие съм уволняван, защото “нямаме вече нужда от Вас”. Знам, че съм непослушен за корпоративния свят, знам, че съм нетипичен и скъп - не само финансово, но най-вече с идеите си и начина си на управление. Така че, когато са ме уволнявали съм си казвал - всичко е точно, продължавам нататък!

Гордейте се с всичките си битки, с всичките си победи и поражения! Важното е да не сте се направили на умрели, преди да сте загинали геройски!